Дори и след преобличането си тя не можа да слезе за закуска. Боеше се да се срещне с останалите, защото те щяха да разберат. Всички те щяха да разберат. Как можеше някой да я погледне и да не забележи страданието ѝ?
Едва по пладне тя бе успяла да потисне чувствата си, за да ги овладее. Отминаването на паниката ѝ предостави възможност да се присъедини към компанията, оправдавайки досегашното си отсъствие с главоболие. Случилото се я караше да си задава въпрос: сила или лудост ѝ позволяваше да продължава да се преструва на нормална.
Това се беше случило вчера. Но в крайна сметка то не беше променило нищо: Серила все още възнамеряваше да създаде за себе си място, където никой мъж нямаше да притежава власт над нея.
Тя повдигна брадичка и започна да парфюмира шията си. Може би тази вечер, каза си тя. Имаше вероятност възможността да ѝ се представи още тази вечер. И ако това действително станеше, жената щеше да бъде готова.
— Как изобщо издържаш да стоиш с този воал? — попита Граг Тенира. — През цялото време ми се струваше, че ще се задуша в купето на каретата.
Рейн сви рамене:
— Свиква се. С готовност бих ти заел някой от по-прозирните, но се боях, че в такъв случай някой би могъл да разпознае лицето ти.
Двамата седяха заедно в гостната стая на дома Тенира. Масичката пред тях бе отрупана с хляб, плодове, чинии, чаши и бутилка с вино. Откъм коридора долитаха стъпките на слугите, които пренасяха по стълбите сандъците с багажа на госта.
Още при първа възможност Граг бе захвърлил задушаващото наметало с качулка върху леглото. В момента той леко тръсваше глава нагоре, за да се разхлади, и се привеждаше над масичката.
— Вино? — предложи той.
— С радост ще приема, братовчеде — пошегува се Рейн.
Граг се засмя тежко.
— Просто не зная как да ти благодаря. Бях се примирил, че няма да мога да сляза в града. А ето че не само се намирам на сушата, а и съм в родния си дом, пък макар и за малко. Ако ти не беше склонил да ме вземеш със себе си, в момента щях да треперя свит в трюма на Кендри.
Рейн прие чашата, умело я пъхна под воала си и отпи.
— А ако ти не беше ми предложил гостоприемство, в момента щях да стоя пред гостилницата с все сандъците си — заяви той, след като въздъхна удовлетворено. — Градът гъмжи от спекуланти и подлизурковците на сатрапа, така че стаите, които бяха предназначени за мен, отдавна са заети. — Рейн замълча смутено. — В настоящото положение на блокада и претъпкан град може да ми се наложи да се възползвам от гостоприемството ти повече от подобаващото.
— За нас е радост да приемем и двама ви.
Последните думи дойдоха от Нария Тенира, която тъкмо избутваше вратата и внасяше димящ супник. Жената затвори с крак след себе си и се намръщи към сина си.
— Радваме се да се уверим, че Граг е добре. Опитай от супата, Рейн, още е гореща. — След това тя пристъпи към гълченето, предвестено от веждите ѝ. — Сложи си обратно наметалото, Граг. И ръкавиците също. Какво щеше да стане, ако вместо мен беше влязла някоя слугиня? Много пъти ти казвах, че не се доверявам на никого. Помни, сега ни гостуваш не ти, а още един потомък на Дъждовния род Купрус. В противен случай сам излагаш живота си на риск. И подир бягството ти от града наградата за залавянето ти продължава да се покачва. Половината от вандалските прояви срещу спекулантите и данъчната служба се приписват на теб.
Тя се извърна към Рейн, за да му налее супа, но продължи да говори на сина си:
— За много от младежите в града ти си почти герой. Нещата започват да излизат от контрол, а данъчният министър вини теб за всичко. Търговските синове се предизвикват едни други да тенират някой склад — точно на тебе не е нужно да обяснявам какво имат предвид. — Нария поклати глава, докато сервираше на Рейн. — Колкото и спокойно да живеем със сестрите ти, хората в града продължават да се обръщат подире ни и да шепнат. Затова имам основания да казвам, че ти не си в безопасност. Иска ми се баща ти да беше тук, защото аз вече не зная как да те защитавам.
Жената посочи заповеднически към захвърления воал.
— Вече ми е малко късно да се крия зад полата ти — възрази Граг и с отвращение взе воала. — Ще си го сложа, след като се нахраня.
— А на мен ми е малко късно да си родя друг син, ако ти бъдеш убит — тихо отвърна Нария. Тя сама взе ръкавиците и му ги подаде. — Преоблечи се и свиквай. Тази дегизировка е единствената ти надежда. Само Са знае кога Кендри или някой от другите кораби ще напуснат пристанището. Затова ти трябва да продължиш да играеш ролята на Дъждовен Търговец — и то да я играеш убедително.