Майката умоляващо се вгледа в Рейн.
— Нали ще му помагаш?
— Разбира се.
— Вече съобщих на прислугата, че и двамата изключително държите на уединението си: те са длъжни най-напред да почукат, преди да влизат. Освен това сестрите на Граг ще проявяват почит към гостите, като лично разтребват стаята. — Тя побърза да се обърне към сина си. — Не злоупотребявай с това обстоятелство, Граг, колкото и забавно да ти се вижда.
Той вече бе започнал да се усмихва широко.
А Нария се обърна към Рейн:
— Моля да проявиш разбиране, задето искам от теб да поделяш дрехите си със сина ми. Това е най-добрият начин да поддържаме ролята му.
Рейн отвърна с небрежен смях:
— Уверявам ви, покрай нервността си за бала аз съм надонесъл достатъчно дрехи за още шестима младежи.
— А аз нямам търпение да се явя на бала, издокаран в елегантната мистериозност на Дъждовен Търговец — обади се Граг и отмести крайчеца на воала си.
Майка му го гледаше ужасено.
— Не се шегувай с това, Граг. Ти ще останеш тук, в безопасност. Рейн трябва да отиде, също аз и сестрите ти. Но…
— Определено ще изглежда странно да съм пропътувал такова разстояние, а да не посетя бала — изтъкна Граг.
— Особено когато го представихме като мой братовчед — потвърди Рейн.
— Бихме могли да кажем, че се е разболял… — умоляващо предложи Нария Тенира.
— Тогава не би трябвало да ме оставяте сам. Не, майко, вече съм решил, достатъчно възражения. Смятам, че ще привличам най-малко внимание, ако продължавам да играя ролята си по прилягащия ѝ начин. Пък и наистина ли очакваш, че бих могъл да пропусна шанса да видя очи в очи сатрапа?
— Граг, от дъното на душата си те моля, недей да правиш някоя от лудориите си. Щом си решил, върви. Но не прави нищо, което би привлякло внимание. — Тя го погледна настойчиво. — Помни, че последиците от действията ти касаят не само теб, но и други. Като мен и сестрите ти.
— Ще се държа като възпитан и изтънчен млад мъж от Дъждовните земи, майко. Обещавам. А сега е време да започнем да се приготвяме, ако не искаме да закъснеем.
— Сестрите ти са готови отдавна — уморено призна Нария. — Само аз още не съм се приготвила, макар че една старица не се нуждае от много време. Вече не обръщам предишното внимание на гримове и тоалети.
Граг се отпусна на стола си.
— Това означава, че имаме предостатъчно време да се изкъпем и преоблечем, Рейн. Никоя жена от семейството ми не може да се приготви за по-малко от половин вахта.
— Ще видим — учтиво отвърна Рейн. — Предстои ти да откриеш, че и твоята роля се нуждае от по-продължителни приготовления. Ние рядко използваме слуги. Освен това трябва да упражниш отпиването си през воала. Не искам моят братовчед да ме посрами пред хората.
Купето на наетата кола смърдеше на евтино вино. Майка ѝ настоя да провери състоянието на седалките, преди да ѝ позволи да седне на тях. Баба ѝ настоя да провери състоянието на кочияша, преди да му позволи да ги откара. Заради това им суетене Малта се беше ядосала и на двете: вълнението от предстоящия бал най-сетне я беше обхванало. Без да обръща внимание на чуждата карета и импровизираната рокля, сърцето ѝ биеше по-учестено и от тропота на копита.
Търговската зала бе преобразена. Десетки миниатюрни фенери бяха пръснати из заобикалящата я градина; в спускащия се сумрак те приличаха на отразени звезди. Над алеите се издигаха арки, обвити с гирлянди зеленина. Специално за бала от Дъждовните земи бяха пренесени нощни цветя — те изпълваха въздуха и с ухание, и с тайнствените си отблясъци. Цялото това великолепие Малта зърна от прозореца на каретата си и с мъка се удържа да не подаде глава от прозореца по детски.
Наемната карета забави ход и се присъедини към дългата колона коли. Една след друга те се приближаваха към главния вход и спираха; лакеите отваряха вратите им и помагаха на дамите да слязат.
Малта развълнувано се обърна към майка си.
— Добре ли изглеждам?
Преди Кефрия да е успяла да отговори, възрастната жена отвърна:
— Ти си най-изящната дама, явявала се от представянето на майка ти насам.
Тези думи Роника изрече искрено, ала не това бе смайващото — то се съдържаше в проявата, че самата Малта също повярва в тези думи. Това я накара леко да повдигне брадичка и със спокойствие да зачака каретата им да достигне стълбите.