Тя побърза да прикрие лицето си с ветрило и помоли:
— Ела да се разходим. Разкажи ми всичко, което си чула, че става в града! Всеки път, когато вляза, татко и Керуин променят темата и казват, че не искали да ме плашат с неща, които не съм разбирала. А от мама непрекъснато чувам наставления: как да си държа лактите, какво да правя, ако изпусна нещо по време на хранене. Просто да се побърка човек! Наистина ли ни заплашва война? Китън чула слухове, че по време на бала калсидците щели да нападнат града и да ни избият! — Тя помълча за драматичен ефект и се приведе, за да прошепне зад прикритието на ветрилото си: — Досещаш се какво смяташе тя, че биха сторили с нас!
Малта я потупа по ръката.
— Не мисля, че те биха ни нападнали, докато сатрапът, техен съюзник, е сред нас. Достатъчно би било просто да го вземем за заложник. Не, той дойде сам, без телохранители. Това показва, че наистина е дошъл с намерението да преговаря. Пък и не всички ще са на бала — живите кораби продължават да бдят. Освен това чух, че много от семействата от Трите кораба обхождат залива. Мисля, че можем да се отпуснем и да се забавляваме.
Дело смаяно поклати глава:
— Как успяваш да разбираш нещата толкова добре? Понякога ти почти звучиш като мъж.
Другата девойка остана объркана за момент, след което реши, че това е било комплимент. Тя понечи да повдигне рамене, но си припомни навреме, че от нея се очаква да се държи като дама. По тази причина Малта се ограничи да повдигне вежда.
— За тебе не е тайна, че в последно време на жените от моето семейство се налага сами да се грижат за себе си. Баба ми и майка ми смятат, че за мен би било по-опасно да не зная тези неща. — Тя снижи глас. — Чу ли, че калсидците са пуснали Кендри да прекоси блокадата? Той пристигна неотдавна, така че още не съм получила вести, но пак се надявам, че Рейн е бил на борда.
Дело не изрази очакваната радост.
— Керуин няма да остане доволен. Той се надяваше да спечели един танц с теб. А може би повече от един.
Малта не можа да се сдържи:
— Тази вечер имам право да танцувам с когото си поискам, не е ли така? Аз още не съм сгодена официално за Рейн. — Част от някогашното ѝ вълнение се завръщаше. — Определено ще запазя един танц за Керуин. Може би и за неколцина други — тайнствено додаде тя.
И тъй като си беше дала разрешение, Малта започна да оглежда гостите, най-вече младите мъже. Със същия поглед тя би разглеждала поднос с различни бонбони.
— А ти на кого възнамеряваш да дариш първия си танц? — подканящо се обърна тя към Дело.
— Четвърти. Баща ми, брат ми и чичо ще танцуват първи с мен след представянето ми. — В кестенявите ѝ очи изникна ужас. — Снощи ми се присъни ужасен кошмар. Сънувах, че точно в момента, в който правех реверанс пред гостите, роклята ми се разбрида и полата ѝ пада! Събудих се с писък! Можеш ли да си представиш по-страховит кошмар?
По гърба на Малта плъзнаха тръпки. Ярката светлина в залата започна да притъмнява, музиката заглъхна.
Тя стисна зъби и с усилие прогони задушаващия мрак.
— Мога, но бих предпочела да си припомня вкуса на ордьоврите. Виж, лакеите вече започнаха да ги подреждат. Да вървим да усмирим мечока в стомаха ти.
Давад Рестарт обърса потни длани в панталона си. Този летен бал за него беше пореден, но не и обичаен. За първи път от много години насам той имаше придружители, и то не какви да е, много моля. Тази година в каретата му пътуваше самият сатрап на Джамаилия, придружаван от умопомрачителната Кеки, облечена в рокля от пера и дантели. До самия Търговец седеше не толкова пищната, но не по-маловажна съветничка Серила в стилна кремава рокля. Кой би помислил: Давад Рестарт — домакин на сатрапа! С тези височайши гости Търговецът щеше да пристигне на бала, с тях щеше да прекрачи прага на залата, с тях щеше да седи на трапезата, с тях щеше да приема почитания.
С тях той щеше да натрие носа на цялото общество: същия нос, който то толкова време бе вирвало насреща му.
Давад съжаляваше само за едно: че няма с кого да сподели този си триумф.
Мисълта за Дорил хвърли сянка върху постижението му. Тя и синовете му бяха починали преди години, когато онези Дъждовници бяха донесли със себе си Червената чума. Толкова много жертви беше отнесла със себе си заразата… Жестока, тя го бе пощадила, беше го оставила да живее със спомена за близките си. Беше го обрекла да общува с техните фантомни образи, да си представя начина, по който те биха отвърнали на дадена негова мисъл.