Той бавно си пое дъх и отново подири удовлетворението си. Дорил би се гордяла с него. Това му беше достатъчно.
Рано или късно останалите Търговци щяха да признаят, че той е един от най-проницателните сред тях. Тази вечер щеше да го отнесе до върха на успеха. Тази вечер всички те щяха да бъдат в компанията на самия сатрап, да си припомнят значимостта на въздигнатото общество. А в седмиците, които щяха да се понесат, почитаемият Давад Рестарт щеше да продължава да бъде доверено лице на сатрапа, изпълняващо важна роля в излекуването на отношенията между местните жители и новодошлите, които несправедливо биваха наричани спекуланти. Естествено, това му съдействие щеше да върне на Давад позицията, полагаща му се в обществото. Търговците щяха да го приветстват обратно и да признаят, че през цялото това време той е бил по-прозорлив от тях.
Рестарт леко се усмихна, защото размислите му преминаха към кулминацията на тазвечерните му планове. И Кеки, и Серила бяха много привлекателни, но те пак си оставаха компаньонки на трона, съветнички, хора на ума. Те бледнееха пред младото излъчване на Малта Вестрит — девойката, която Давад възнамеряваше да представи на сатрапа в качеството на негова бъдеща съпруга. Търговецът бе уверен, че младият владетел ще остане запленен от нея: уверен със сигурност, която го караше да премине към обмислянето на самите сватбени празненства. Церемониите щяха да бъдат две: една тук и друга, по-пищна, в столицата. Давад Рестарт щеше да присъства и на двете, разбира се, почетен гост. Този брак щеше да извади Вестритови от затрудненото положение, да реабилитира Давад в очите на Роника и да скрепи връзката между Бингтаун и столицата завинаги. Давад Рестарт щеше да влезе в историята като помирител на градовете, а децата на сатрапа, бъдещи владетели, щяха да го наричат чичо Давад.
При тази мисъл той тихо се засмя. Едва в този момент той осъзна, че Серила го гледа с особен поглед — несъмнено заради занесения вид, който Търговецът бе придобил покрай предвкусването на победата си.
Давад отвърна на погледа ѝ с неочаквано състрадание. Със съпруга, родена и отраснала в Бингтаун, сатрапът повече нямаше да се нуждае от съветите и знанията на Серила.
Той се приведе към нея и дружески я потупа по коляното.
— Не се тревожете за роклята си — прошепна ѝ Търговецът. — Уверен съм, че целият град ще ви отдаде полагащото се на позицията ви уважение, както и да сте облечена.
В първия миг клетницата го погледна удивено. След това тя се усмихна.
— Много мило от ваша страна, Търговецо Рестарт, че се опитвате да ме утешите.
— Нищо подобно. Просто искам да се убедя, че ще успеете да се насладите на предстоящия прием — увери я той и отново се облегна назад.
Предстоеше му една от най-значимите вечери в живота му. Или поне в досегашния му живот…
Глава тридесет и втора
Бурята
— Малта! Дело! Защо се разхождате сами? Много скоро ще започне ритуалната част! — смъмри ги Кефрия, макар в гласа ѝ да надничаше веселие. — Дело, майка ти те търси край фонтана. Малта, върви с мен!
Двете момичета бяха заели позиция край една от колоните до входа, за да наблюдават пристигащите. И двете бяха единодушни, че Китън Шайев е дошла с най-хубава рокля, жалко само, че нейната фигура не беше подходяща за подобно деколте. Трита Редоф носеше прекалено несъразмерна диадема, но пък ветрилото ѝ беше разкошно. Крион Трентор, понастоящем ухажващ Риел Крел, бе надебелял и бе изгубил меланхоличното си лице на поет някъде сред тлъстините. Нима наистина по-рано те го бяха намирали за привлекателен? Род Каерн си беше все така мрачен и заплашителен. Неговата поява видимо развълнува Дело, но Малта не сподели интереса ѝ, а с изненада се улови да мисли, че неговите рамене са далеч по-тесни от тези на Рейн.
Пратениците на Дъждовните земи също пристигнаха. Малта напразно се опита да разпознае своя кавалер.
— Как ще го разпознаеш? — попита я Дело. — Така омотани, те всички изглеждат еднакво!
Малтиният отговор носеше духа на предишните ѝ, безгрижни години:
— Не се притеснявай за това. Сърцето ми винаги трепва при вида му.
Дело я погледна удивено. В следващия момент и двете се кикотеха в пристъп на приглушаван смях.
Дружеското наблюдение запълни празнината, започнала да се образува между тях през пролетта. Дело увери Малта, че платът на нейната рокля е много по-скъп от всичко, което може да се купи в днешно време, и че тоалетът прекрасно подчертава тънката ѝ талия, а Малта се кълнеше, че глезените на Дело не са дебели, и в добавка я успокои, че тази вечер така или иначе никой няма да ги види. От много време насам Малта не беше изпитвала това момичешко веселие.