Какво пък, така да бъде.
Тя си пое дъх, хвърли бегъл поглед към втрещеното лице на баба си и закрачи. Тя нямаше никакво намерение да бърза, това само би допринесло към унижението ѝ. Не, Малта вървеше с отметната глава, леко повдигнала поли по начин, създаващ илюзията, че тя се плъзга над пода. Същевременно тя успя и да се усмихне: по начин, който създаваше впечатлението, че става дума за съвсем обичайна част от ритуала.
По силата на асоциациите и спомена Давадовото лице ѝ напомни за мъртвото прасе. Дори и край близостта на този образ и засилващото се в ушите ѝ бучене девойката успя да запази изражението си. Ето че тя вече се намираше пред подиума.
Едва в този момент тя осъзна, че бледният млад мъж, разположен до Давад, трябва да е самият сатрап на Джамаилия. Нейното унижение бе протекло пред погледите на владетеля и две от неговите съветнички. Въпросните придворни дами я гледаха с израз на търпимо снизхождение. Сега със сигурност тя щеше да припадне!
Но тя не припадна, а се озова под диктовката на някакъв инстинкт, който я накара да стори почтителен реверанс. Бученето в ушите ѝ продължаваше; сред него тя дочу ентусиазирания глас на Давад:
— Това е младата дама, за която ви споменах: Малта Вестрит, потомка на един от нашите най-тачени Търговски родове. Кажете, не е ли тя най-изящното цвете от всички, чието разцъфване празнуваме днес?
Малта не можеше да се изправи. Ако го стореше, тя трябваше да се озове срещу лицата им. Затова тя продължаваше да стои приведена — в съшитата си от вехти одежди рокля, в бални обувки, които…
— Ще кажа, че несправедливо съм смятал думите ти за преувеличение, Търговецо Рестарт. Но каква е причината такова лъчезарно цвете да е самичко на бала?
Този глас имаше джамаилски акцент и вял тон. Самият сатрап се интересуваше от нея!
Председателят на Съвета най-сетне се смили над нея и даде знак на музикантите. Първите ноти се понесоха из залата. Зад Малта гордите бащи повеждаха дъщерите си… Тя не можеше да го види, но можеше да си представи… И този образ я изпълни с гняв, надвил смущението ѝ.
Малта се изправи на крака, пресрещна снизходителния поглед на сатрапа и с ясен глас отвърна на въпроса му:
— Аз съм сама, велеславни сатрапе, защото баща ми беше отвлечен от пиратите. Пиратите, срещу които вашите калсидски патрули не правят нищо.
Седящите на подиума останаха втрещени от прямотата ѝ. Само сатрапът се усмихна.
— Виждам, че тази девойка притежава дух, който съответства на красотата ѝ — отбеляза той. Малта почувства, че се изчервява, а владетелят добави: — Тя е първата Търговка, която признава, че калсидските галери са патрули.
Едната придворна се засмя на шегата му. Но на градските първенци не им беше до смях.
Малта не можа да се сдържи.
— Склонна съм да призная това, господарю, ако вие признаете, че те са неефективни. Заради тяхното бездействие и семейният ни кораб, и баща ми се намират в плен.
Владетелят на цяла Джамаилия се изправи на крака. Несъмнено той възнамеряваше да нареди екзекуцията ѝ. Зад нея музиката продължаваше да се лее, увлякла след себе си танцуващите.
Малта очакваше, че сатрапът ще заповяда тя да бъде отведена. Вместо това той каза:
— След като виниш мен за отсъствието на баща ти, има само един начин, по който бих могъл да оправя този проблем.
Тя не можеше да повярва на ушите си. Наистина ли беше толкова лесно: просто да помоли? Неочаквано останала без дъх, тя промълви:
— Ще наредите на корабите си да го спасят?
Смехът му се смеси с музиката.
— Определено. Все пак това е тяхното предназначение. Но няма да го сторя точно на секундата. За момента ще се постарая да облекча поне отчасти тъгата ти по него, като заема мястото му в един танц. — С тези думи той се отправи към подиумните стълби.
Едната от компаньонките бе придобила смаян вид, другата изглеждаше ужасена, а Малта се обърна към Давад Рестарт, който обаче нямаше намерение да ѝ помага по какъвто и да било начин. Напротив, Търговецът гордо и топло се усмихваше насреща ѝ, а когато погледите им се срещнаха, той побърза да кимне утвърждаващо. Членовете на Съвета бяха прикрили мислите си зад почтителна безизразност. Какво трябваше да направи тя сега?
Сатрапът вече слизаше по стълбите. Той бе по-висок от нея и много строен, с аристократично бяла, почти нездраво бледна кожа. За първи път тя виждаше мъж да носи дрехи като неговите: одежди от мек и свободен плат в пастелни цветове. Той носеше бледосини панталони, пристегнати над глезените; жълтеникавата риза шаваше в многобройни дипли около раменете му. Придружаваше го миризмата на непознати благоухания; самият му дъх донасяше със себе си загатването за ароматен дим.