Това беше най-могъщият човек на света. И този човек се покланяше пред нея и протягаше ръка.
Малта стоеше като поразена.
— Всичко е наред, Малта, танцувай с него — меко я подкани Давад и се усмихна към сътрапезниците си на подиума. — Тя е толкова срамежлива и стеснителна. Погледнете, тя не смее да докосне ръката му.
Неговите думи ѝ възвърнаха способността на движение. Вцепенението още не я беше напуснало изцяло, докато поемаше ръката му, но тя почувства тръпки. Ръката на сатрапа беше много мека.
Другата си длан той отпусна ниско на кръста ѝ и, за нейно смайване, я придърпа към себе си.
— Така се танцува този танц в столицата — каза той. От толкова близо тя усещаше дъха му върху лицето си. Това ѝ даде още едно основание за уплах: боеше се, че владетелят ще усети развълнуваните удари на сърцето ѝ.
Първите пет стъпки от танца им тя се движеше сковано, извън ритъм. След това музиката я обгърна и Малта започна да се движи със същата лекота, с която се бе упражнявала с Рейч. Останалите двойки, ярката зала, даже музиката — всички тези неща избледняха от съзнанието ѝ. Нейният свят се свеждаше единствено до нейния партньор и съчетаното движение на телата им.
Малта повдигна глава към него. Сатрапът ѝ се усмихна.
— Колко си нежна. Приличаш на дете… Или на красива кукла. А косата ти ухае на цветя.
Тя не се сещаше за отговор, който да съответства на тези комплименти, дори не знаеше как да му благодари. Обичайното ѝ кокетство бе изчезнало.
Все пак девойката се опита да отговори, ала думите изхвърчаха сами, без да се допитват до мисълта ѝ.
— Наистина ли ще изпратите кораби, които да спасят баща ми?
Сатрапът повдигна тънката си вежда.
— Разбира се. Имам ли причина да не го правя?
Тя сведе очи и ги затвори. Не ѝ беше нужно да вижда — музиката и напътствието на тялото му ѝ бяха достатъчни.
— Просто ми се струва прекалено лесно. — Малта леко поклати глава. — Ние страдахме толкова много, и изведнъж…
Той се засмя. Смехът му бе звънък, като женски.
— Кажи ми, птичке, целия си живот ли си прекарала в този град?
— Точно така.
— Тогава как би могла да знаеш за света?
Неочаквано той я придърпа още по-близо до себе си; тъй близо, че гърдите ѝ едва не се допряха до него. Малта тихо възкликна и се отдръпна назад, нарушавайки ритъма. С една плавна крачка той заглади прекъсването.
— Нима наистина си тъй срамежлива, птичке? — развеселено попита сатрапът. В същото време ръката му стисна нейната по начин, който се доближаваше до жесток.
В последвалия момент танцът свърши. Владетелят пусна ръката ѝ. Сред оттеглящото се опиянение Малта забеляза, че всички присъстващи в залата гледат към тях, макар и по ненатрапчив начин. Слуховете и клюките нямаше да закъснеят, първите от тях вече се зараждаха едва ли не пред очите ѝ…
Сатрапът се поклони, ниско и грациозно. Малта му отвърна с реверанс, по време на който Косго прошепна:
— По-късно бихме могли да поговорим за спасяването на баща ти. Може би тогава ти ще съумееш по-изразително да ми покажеш колко е важен той за теб.
Тя застина. Заплаха ли представляваха тези му думи? Може би заради отдръпването ѝ по време на танца той бе променил намерението си да ѝ помогне? Искаше ѝ се да извика, за да спре отдалечаването му, ала не можеше. Пък и сатрапът вече ѝ обръщаше гръб, ангажиран от една достолепна матрона, повела дъщеря си. А следващият танц вече започваше.
Най-сетне Малта успя да се опомни и да се надигне. И да поеме първия си дъх. Тя бавно започна да прекосява заделеното за танц пространство, без да вижда заставащите около нея двойки. Като в просъница тя зърна Керуин Трел да се отправя към нея, само че в момента не ѝ беше до него. Затова девойката продължаваше да крачи и да се оглежда за близките си: дори присъствието на малкото ѝ братче би представлявало утеха за нея в този момент. Тя просто се нуждаеше от убежище, в което да се осъзнае от връхлетялото я напрежение. Дали току-що тя не бе стъпкала възможността да върне баща си? Дали не се беше изложила пред очите на целия град?
Нечий допир до ръката я накара да трепне и да се обърне с уплашен възклик. Докосналият я носеше воал, главата и ръцете му бяха покрити по същия начин като останалите гости от Дъждовните земи, ала Малта веднага позна, че насреща ѝ стои Рейн. Никой друг не можеше да придаде подобна елегантност на тези утежняващи дрехи.