— Нямах намерение да проявявам тактичност, а да ти кажа истината — тихо отвърна той.
Танцът приключи; танцуващите се оттегляха или се насочваха към нови партньори. Думите на Рейн съвпаднаха със затихването на мелодията и неколцина от стоящите наблизо се извърнаха към тях.
Малта почувства, че Рейн също усеща погледите им. Тя понечи да се усмихне, за да създаде впечатлението, че думите му са били някаква шега: напразен опит, защото лицето ѝ се струваше сковано.
В този момент някой деликатно прочисти гърло зад нея. Девойката се извърна.
Керуин Трел се поклони:
— Може ли да получа следващия танц?
Във въпроса му се съдържаше известно предизвикателство. Той гледаше към Малта, ала думите му бяха насочени към нейния събеседник.
И Рейн не пропусна да се отзове.
— Малта Вестрит и аз водехме разговор — изтъкна той с глас, чиято безукорна любезност го правеше заплашителен.
— Разбирам — със същата сдържаност отвърна Керуин. — Реших, че тя би предпочела един танц с мен пред разговорите.
Вече се разнасяха първите звуци на следващата мелодия, а някои от гостите продължаваха да се взират в тримата.
Без да се обръща към Малта, Рейн хвана ръката ѝ.
— Двамата точно се канехме да танцуваме — съобщи той на Керуин. Другата му ръка обгърна партньорката му през кръста. С лекота Рейн я повдигна и я пренесе в танца.
Мелодията беше бърза и жизнерадостна. В тези условия Малта можеше или да се присъедини към танца, или да се препъне. Тя избра първото. Защипала пола, за да не укрива движението на краката си, девойката се впусна с увлечение. Рейн веднага отвърна на предизвикателството. Ето че Малта се нуждаеше от цялата си концентрация, за да не изостава. А няколко мига по-късно усилието престана да ѝ се струва съзнателно: Малта и партньорът ѝ танцуваха като едно цяло, изразено в два аспекта. Останалите двойки започнаха да се отдръпват, за да им осигурят място.
При едно от завъртанията си тя зърна за миг лицето на баба си, усмихната широко в спомен и благословия. Самата Малта осъзна, че също се усмихва. А полите ѝ продължаваха да свистят в устрема на танца. През цялото това време тя усещаше ръката на Рейн върху кръста си, силна и непоклатима. Тя долови уханието му — може би парфюм, може би собственият мускусен аромат на кожата му. Сетивата ѝ осъзнаваха възхитените погледи на гостите, ала цялото внимание на девойката бе насочено към Рейн. Полусъзнателно тя стисна ръката му по-силно, в отговор неговите пръсти я обвиха по-стегнато. Ръката ѝ трепна.
— Малта…
Нейното име беше единствената дума, която той промълви в този момент. То не бе изречено като извинение, а като потвърждение на всичко, което Рейн изпитваше към нея. Чувствата на Малта припламнаха в отговор.
Тя неочаквано осъзна, че случилото се със сатрапа се намираше отделно от нея и Рейн. Споменаването му бе представлявало грешка, защото то нямаше нищо общо с него или с отношенията между тях и само щеше да го разстрои, както и се беше случило.
Но в настоящия миг на никой от двамата не се налагаше да мисли за нещо различно от другия: това беше езикът на танца. В настоящия отрязък време техните движения и разбиране съвпадаха изцяло. И точно това Малта трябваше да цени.
— Рейн — отвърна тя и му се усмихна. Скарването отдавна лежеше забравено, потъпкано под устрема им.
Струваше ѝ се, че танцът приключи несправедливо бързо, че почти веднага след началото му вече отекват завършващите ноти. В края на последното завъртане Рейн я задържа, съумявайки да сепне и дъха ѝ.
— Когато се движим по подобен начин — прошепна Малта — ми се струва, че сме орисани да бъдем едно.
Тя установи и причината за учестените удари на сърцето си: партньорът ѝ я беше задържал в ръцете си миг по-дълго от допустимото. Очите му не се виждаха, но девойката знаеше, че той гледа към лицето ѝ.
— От теб, мила, се иска единствено да се оставиш да те водя.
Тези покровителствени думи попариха момента. Малта се отдръпна от прегръдките му и изпълни хладно формален реверанс.
— Благодаря за танца. Сега ще те помоля да ме извиниш.
Тя се надигна с кимване, обърна му гръб и започна да се отдалечава с походка, която изглеждаше напълно целенасочена. Рейн понечи да я последва, но един друг от пратениците на Дъждовните земи забързано се доближи до него и го хвана за ръката. Изглежда въпросният представяше по-важна тема, защото Рейн спря. Всичко това Малта видя с крайчеца на окото си и продължи да се отдалечава.