Продължаваше да я изпълва вълнение, но вече не приятно. Защо му трябваше да разваля момента по подобен начин? Защо му трябваше да изрича подобни снизходителни думи?
Девойката все така не виждаше познати лица, към които да насочи оттеглянето си: баба ѝ и майка ѝ не се виждаха, познатите ѝ момичета също, дори Давад Рестарт. Тя видя сатрапа, наобиколен от високопоставени матрони — в тази група тя нямаше възможност, а и намерение да се промъква.
Сред първите звуци на поредния танц Малта се отправи към масата с виното, макар че по традиция кавалерите бяха тези, които донасяха чаши на своите дами. Още един повод да се чувства неловко: струваше ѝ се, че и последното око в залата следи нея.
Близо до целта ѝ пред нея отново пристъпи Керуин. Тя трябваше да спре, за да не се сблъска с него.
— Какво ще кажеш за този танц? — попита той.
Малта се поколеба. Това щеше да разгневи Рейн и да го накара да ревнува. Само че на нея вече не ѝ беше до подобни игри — ситуацията и без тях беше достатъчно сложна.
А Керуин, като че усетил колебанието ѝ, кимна мрачно към вече подредилите се двойки.
— На него не му отне дълго време да си избере друга партньорка.
Малта смаяно се извърна в указаната посока. Видяното потвърди думите на Керуин: Рейн бе прегърнал едната от съветничките на сатрапа и я водеше с плавни движения. И това дори не беше красивата, а онази в кремавата рокля, без бижутата. Въпреки това той я прегръщаше галантно и с голямо внимание се вслушваше в думите ѝ.
— Не се взирай така — прошепна Керуин. — Гледай към мен и се усмихни.
Замразила усмивчицата върху лицето си, Малта прие ръката му. Той по-скоро я завлече след себе си. Неговите движения ѝ се струваха тромави и насечени. Но Керуин не усещаше това ѝ смущение, а се усмихваше.
— Най-сетне имам възможност да те взема в обятията си — тихо рече той. — Бях започнал да смятам, че желанието ми никога няма да се сбъдне. А ето че ти официално си вече жена. А онзи Дъждовен глупак те захвърля заради някаква, която никога не би могъл да има. Малта… Блясъкът на косите ти ме замайва, а уханието им ме опиянява. Дори в мечтите си не бих могъл да притежавам по-голяма ценност от допира на твоята ръка.
И той продължаваше да я обсипва с комплименти, които тя приемаше с все така стиснати в усмивка зъби. През цялото време Малта полагаше усилия да не поглежда към Рейн и другата жена. Заради воала му беше трудно да се каже, но ѝ се струваше, че компаньонката изцяло е ангажирала вниманието му. Нито веднъж той не погледна към Малта.
Тя го беше изгубила. Всичко бе свършило ей така, само в рамките на секунди, край няколко остри думи. Струваше ѝ се, че сърцето ѝ е било изтръгнато, оставяйки празнота. Не, това беше глупаво. Тя още не беше сигурна, че го обича. Следователно чувството не можеше да се дължи на това. Точно така, то се явяваше в отговор на неговите обяснения в любов, на които Малта глупашки беше повярвала. Сега ставаше очевидно, че той я е излъгал. И неприятното чувство представляваше израз на накърнената ѝ гордост. Тя се гневеше, защото се бе показала като глупачка. А всъщност на какви основания се ядосваше? Та тя танцуваше в обятията на друг мъж, красив мъж, който не криеше обожанието си. Не ѝ беше изтрябвал Рейн. Тя дори не бе виждала лицето му — как можеше да го обикне?
Тя зърна как Рейн привежда глава към компаньонката в израз на личен разговор. Жената се отзова с готовност. Малта едва не се препъна; Керуин я хвана по-здраво. В момента той дърдореше нещо за розовината на устните ѝ. В името на Са, по какъв начин можеше да отговори тя? Да похвали зъбите му или кройката на ризата?
— Тази вечер ти изглеждаш много красив, Керуин. Близките ти сигурно се гордеят с теб.
Той придоби вида на човек, похвален от самата богиня.
— От теб тези думи значат много за мен — увери я младежът.
Танцът приключи. Керуин неохотно я пусна и се отдръпна. А предателските ѝ очи веднага подириха Рейн. Той тъкмо се покланяше ниско, а в следващия момент направи знак към вратата, отвеждаща към градината и нейните алеи.
Никакво усилие не можа да прогони ужасяващата пустота в душата ѝ.
— Би ли желала да ти донеса вино? — попита Керуин.
— Да, моля. Освен това бих искала да поседна за момент.
— Разбира се. — Той протегна лакът, за да я хване под ръка.
Когато Граг стисна ръката му, Рейн се извъртя рязко и едва се сдържа да не го удари.