— Не сега! Пусни ме! — просъска той. Малта се отдалечаваше от него, а изнеженият хлапак на Трелови припряно си проправяше път през тълпата. Сега не беше моментът за приятелски разговори.
Но Граг стисна ръката му и отвърна с настойчив шепот:
— Едната от съветничките на сатрапа току-що танцува с мен.
— Прекрасно. Надявам се това да е била красивата. Сега ме пусни. — Той леко протегна врат, за да не изпуска Малта от погледа си.
— Покани я на следващия танц. Искам и ти да чуеш онова, което тя ми каза. После ела в градината; ще те чакам край блатния дъб на източната алея. Там ще решим на кого още да кажем и какво да предприемем.
Гласът на Граг бе изпълнен с напрежение. Но на Рейн точно сега не му беше до подобни начинания. Затова той опита да се пошегува:
— Първо трябва да говоря с Малта. После ще обсъждаме подпалването на складове.
Другият не пусна ръката му.
— Това не е шега, Рейн, нито нещо, което може да чака. Дори и сега се боя, че може да е прекалено късно. Срещу сатрапа е организиран заговор.
— Тъкмо като за теб — раздразнено отвърна Рейн. Как се очакваше от него да мисли за политика точно в този момент? Малта беше обидена. Болката ѝ бе очевидна и почти осезаема за другите. В наскърблението си тя крачеше сляпо сред тълпата. Той на всяка цена трябваше да говори с нея.
— Калсидците и някои от неговите благородници възнамеряват да го убият и да хвърлят вината върху нас. Те ще ограбят и опожарят целия град, като възмездие. Моля те, Рейн, това не може да чака. Върви да я поканиш на танц. Аз ще намеря близките си и ще ги накарам да предадат на други Търговци. Ти върви да я поканиш. Става дума за онази с кремавата рокля, там край подиума. Моля те.
Малта бе изчезнала. Рейн му хвърли поглед, който Граг усети дори и през воала. Младият Тенира пусна ръката му. Купрус сви рамене и гневно тръсна глава. Граг се отдалечи.
Бавно, със свито сърце, Рейн се извърна и се отправи към придворната. Тя го очакваше: забелязала приближаването му, царедворката преустанови разговора си с някаква друга жена и започна да се отдалечава в удобна посока. Когато траекториите им се пресякоха, младият мъж ѝ се поклони и попита:
— Ще ме почетете ли с един танц, съветничке?
— За мен ще бъде удоволствие — отвърна тя, протягайки ръка.
Поредният танц вече започваше. Неговата мелодия беше бавна, особено ценена от влюбените: на стари и млади двойки тя предоставяше възможност да се прегърнат под нежните ѝ тонове.
В този момент той трябваше да държи Малта, да позволява на близостта и музиката да успокоят раздразнението им. Вместо това той партнираше на джамаилска жена, която беше висока почти колкото него. В същото време тя стъпваше леко и изящно. По някакъв начин това го накара да се почувства още по-зле.
Рейн мълчеше, изчакващ я да заговори.
— Вашият братовчед предаде ли ви предупреждението ми? — най-сетне запита тя.
Прямотата ѝ го завари неподготвен. Със старанието да остане сдържан младият мъж отговори:
— Не съвсем. По-скоро ми каза, че сте му били казали нещо интересно, което щяло да заинтригува и мен самия.
В гласа си той вложи въпросителна тревога.
Жената изсумтя нетърпеливо.
— Боя се, че нямаме време за недомлъвки. По време на пътуването осъзнах, че тази вечер би била идеалното време за подобен заговор. Сатрапът в компанията на Търговци от Бингтаун и Дъждовните земи. Всеизвестно е недоволството им срещу политиката на сатрапа. Какво по-подходящо време за отстраняването на владетеля? След като сатрапът и неговите съветнички бъдат убити, струпалите се тук калсидци ще имат удобен повод да ви накажат.
— Но кой би извлякъл полза от смъртта му? Защо? — По гласа му личеше, че той смята подобен развой за малко вероятен.
— Онези, които са изготвили този план. На джамаилските благородници е омръзнало да се съобразяват с едно разглезено момче, което опразва хазната за собствените си удоволствия. Калсид получава Бингтаун за своя провинция, с която да прави каквото си иска. Те много отдавна предявяват претенции към тази част от Прокълнатите брегове.
— Би било глупаво за Джамаилия да отстъпи Бингтаун на Калсид. Коя друга провинция донася подобни богатства в сатрапството?
— Вероятно заговорниците смятат, че е по-добре да отстъпят Бингтаун сред условията на споразумение, отколкото да го изгубят във война. Калсид става все по-силен, докато вътрешните дрязги и нашествениците от север парализират Шестте херцогства. При тези условия вече няма какво да пречи на Калсид да се развива: след войната на Алените кораби Шестте херцогства са заети да възстановяват. А Калсид богатее, трупайки роби и амбиции. Неговите жители непрекъснато изпробват северната граница. Но също така поглеждат и на юг. Към Бингтаун и неговите богатства. И към земите край Дъждовната река.