— Земи? — Рейн изсумтя. — Там има толкова малко… — Той рязко замълча, припомнил си с кого разговаря. — Те са глупаци — довърши младият мъж.
— По време на пътуването… — За момент жената сякаш се задави. — Известно време аз бях затворена в капитанската каюта.
Рейн трябваше да се приведе, за да чуе следващите ѝ думи.
— Там имаше карти. Те показваха тукашния залив. Устието на Дъждовната река. Защо му е на капитана им да разполага с подобни карти, ако не възнамерява да ги използва?
— Реката сама пази тайните си — решително заяви Рейн. — Ние няма от какво да се страхуваме. Няма опасност някой друг да се домогне до тях.
— Тази вечер присъстват много от вас. Има представители на много от Дъждовните родове. Ако те бъдат взети за заложници и измъчвани, наистина ли сте убеден, че никой от тях няма да разкрие тези тайни?
Нейната логика бе неумолима. В светлината на тези обяснения всички предишни неясноти придобиваха неопровергаем смисъл. Ето защо корабите от блокадата бяха пропуснали Кендри.
— За тази цел те трябва да имат съюзници сред спекулантите. — Рейн започна да размишлява на глас. — Хора, чиито връзки с калсидската търговия с роби са поне толкова силни, колкото връзките им с Джамаилия. Хора, които са живели сред нас достатъчно дълго, за да знаят, че на тазвечерния бал ще присъстват и гости от Дъждовните земи.
— На ваше място не бих бързала да решавам, че сред самите Търговци няма подобни хора — тихо изтъкна тя.
Тръпка на ледено подозрение последва тези ѝ думи. Давад Рестарт… Разбира се.
— Щом сте знаели за този заговор, защо избрахте да дойдете в Бингтаун?
— Явно е, че ако бях знаела предварително, нямаше да дойда — отговори жената. — Едва тази вечер научих достатъчно, за да осъзная цялостната картина. Казвам ви това не само защото желая да запазя живота си, а защото желая да запазя и Бингтаун. Целия си досегашен живот съм посветила на проучването му. И винаги бях мечтала да дойда тук: това е градът на моите мечти. Затова помолих сатрапа да ме вземе със себе си. Не съм дошла, за да стана свидетелка на края на Бингтаун. Не искам да умра, преди да съм опознала чудесата му.
— Какво предлагате да сторим?
— Изпреварете ги. Вземете сатрапа и компаньонките за заложници, но ги дръжте живи. Докато е жив, Косго се равнява на влияние. Мъртъв той се превръща в искрата, която подпалва война. Не е възможно всички джамаилски благородници да участват в този заговор. Изпратете съобщение, за да уведомите онези от тях, които са верни на сатрапството. Те ще ви помогнат, ако обещаете да върнете сатрапа невредим. Ще последва война с Калсид, но подобна война винаги ни заплашва. Използвайте времето, което ви предоставя това предупреждение, и укрепете града. Съберете припаси; укрийте децата и семействата си. Съобщете на онези край Дъждовната река.
— Но нали казвате, че те ще действат тази нощ. Няма да имаме време да сторим това!
— В танца си с мен също губите време — хапливо изтъкна тя. — Би трябвало да започнете да предупреждавате останалите. Подозирам, че тази нощ по улиците ще изникнат инциденти. Пожари, сбивания… каквото е нужно, за да създаде хаос. Той ще се разпростре към корабите в пристанището. Някой, умишлено или неволно, ще даде на калсидците повод да атакуват. Може би те просто ще получат съобщение, че сатрапът е бил убит. — Тя насочи поглед към покритите му очи. — Призори цял Бингтаун ще е опожарен.
Музиката заглъхваше едновременно с думите ѝ и им придаваше звученето на пророчество.
За момент Рейн остана неподвижен, все още стиснал ръката ѝ. В следващия момент той се отдръпна и се поклони.
— В градината вече се събират хора. Да отидем при тях — посъветва я той и посочи към вратата.
Сякаш придърпан, погледът му сам се отклони и видя Малта. Тя не беше сама, а се отдалечаваше, хванала Керуин Трел под ръка. Това променяше всичко. Той не можеше да изчезне, без да размени няколко думи с нея.
Той се обърна отново към Серила с думите:
— Отвън има алея, която се отправя на изток. Мястото не е далече, тази нощ всички фенери са запалени. Ще имате ли нещо против да тръгнете сама? Ще се присъединя към вас при първа възможност.
Погледът ѝ показваше, че тя смята това за непростимо грубо. Ала гласно компаньонката каза:
— Сигурна съм, че ще се справя. Дълго ли ще се бавите?