— Поне се сбогувай със сатрапа, захарчето ми! Все пак аз вече му казах, че вие трябва да си вървите и че ще те заведа да му пожелаеш приятна вечер.
Тези обстоятелства не ѝ оставяха възможност за бягство.
— Мисля, че ще мога да издържа още няколко мига — промълви Малта, хващайки Давад под ръка. Двамата забързаха към подиума, следвани от Роника Вестрит.
— Ето я и нея, велеславни сатрапе — тържествено обяви Давад още преди тя да си е поела дъх. Не го интересуваше, че прекъсва разговор между владетеля и Търговеца Дау.
Сатрапът премести ленивия си поглед върху Малта.
— Мда — рече той. — Срамота, че си тръгваш толкова рано. Двамата с теб разменихме едва няколко думи, а върху тъй важна тема.
Девойката не се сещаше за подобаващ отговор. Тя продължаваше да стои приведена в реверанса, подет в мига, в който очите на Косго се бяха извърнали към нея. Но Давад я хвана за ръката и я изправи на крака.
Това му несъобразително действие я караше да изглежда тромава. Тя почувства как лицето ѝ се изпълва с червенина.
— Няма ли да му пожелаеш лека нощ? — подкани я Рестарт. Сякаш имаше до себе си някакво стъписано дете.
— Надявам се остатъкът от вечерта да протече приятно за вас, велеславни. Благодаря ви за честта да ме удостоите с танц.
Тъй. Това бе подобаващо и по протокол. Но след това Малта не можа да се сдържи и изтърси:
— И ще се моля по-бързо да приведете в реалност обещанието си да спасите баща ми.
— Боя се, че може и да не успея, млада чаровнице. Търговецът Дау точно ми казваше, че тази вечер в пристанището са възникнали известни търкания. Моите патрулни кораби трябва да останат в Бингтаун до успокояването на ситуацията.
Преди Малта да е успяла да прецени дали от нея се очаква отговор, сатрапът вече се обръщаше към Давад.
— Търговецо Рестарт, ще бъдеш ли така добър да повикаш каретата си? Търговецът Дау смята, че за мен би било по-безопасно да напусна бала преждевременно. Несъмнено ще имам повод за съжаление, задето не съм могъл да присъствам на целия ви фестивал, но виждам, че аз не съм единственият, предпочитащ сигурността пред забавата.
С бавен жест той посочи залата. Малта неволно се огледа. От тази позиция още по-ясно личеше, че тълпата се е разредила значително; много от оставащите се бяха струпали на групички и неспокойно разговаряха. Само няколко млади двойки продължаваха да танцуват, вглъбени в щастието си.
А Давад придоби смутен вид.
— Моля да ме извините, велеславни, вече обещах на Търговката Вестрит и семейството ѝ, че ще ги придружа до дома им. Но ви обещавам, че ще се върна бързо.
Сатрапът се надигна и се протегна по котешки.
— Няма да се наложи, Търговецо Рестарт. Не ми казвай, че си възнамерявал да изпратиш тези жени сами? Аз лично ще ги придружа до дома им, за да се убедя, че те са се прибрали невредими. Тъкмо младата Малта и аз ще получим възможност да подновим предишния си разговор.
Той лениво се усмихна към нея.
Баба ѝ пристъпи напред, шумоляща с роклята си. Едновременно с това тя направи нисък реверанс, почтителен и в същото време настояващ за внимание. Подир миг сатрапът раздразнено кимна насреща ѝ.
— Велеславни сатрапе, аз съм Роника Вестрит, баба на Малта. За нас би било чест да ни придружите, ала се боя, че нашият дом е изключително скромен. Неговите условия не биха се оказали подходящи за вас, не и по начина, по който сте привикнали. Разбира се, ние…
— Скъпа ми госпожо, единствената цел на моето пътуване е да изпитвам онова, към което не съм привикнал. Убеден съм, че условията на вашето домакинство ще ме удовлетворят. Давад, нали ще изпратиш слугите ми за през нощта? Заедно с багажа ми.
Думите на един владетел никога не се приемаха като обикновена молба. Давад побърза да се поклони.
— Разбира се, велеславни. Аз…
— Сигурен съм, че каретата ти вече чака пред вратата. Търговецо Дау, донеси пелерината на Кеки и моя плащ.
Давад Рестарт дръзна да направи един последен опит.
— Велеславни сатрапе, боя се, че в купето ще бъде много претъпкано…
— Не и ако ти седнеш на капрата. Но аз не виждам Серила… Какво пък, нека тя да отговаря за себе си, щом отказва да ми отдаде полагащото ми се внимание. Да вървим.
С тези думи той слезе от подиума и се отправи към изхода. Давад побърза да поеме подире му, повлечен като лист. Малта и баба ѝ се спогледаха за момент, преди да тръгнат в същата посока.