— Докато някой друг…? Някой като Уинтроу? — Тя се засмя гърлено. — Уинтроу?
— Той е по-близо до възрастта ти от мен. Неговото тяло е младо, свежо, недокосвано и бих добавил, с два непокътнати крака. Защо да не го намериш за по-привлекателен от мен?
— Ти ревнуваш! — възкликна тя с радостно удивление, сякаш току-що той ѝ беше връчил диамант. — Кенит, държиш се глупаво. Наистина ли ме ревнуваш от Уинтроу? Аз започнах да се държа мило с него, защото ти ме помоли. Вече виждам защо ти го цениш, виждам и онова, което ти искаше да ми покажеш за него. Той ме научи на много неща, за което съм му благодарна. Но защо очакваш, че бих заменила един мъж за едно момче?
— Той не е сакат — изтъкна Кенит. — Освен това днес той се би като мъж. Той уби човек.
— Да, днес той се би, но това не го прави зрял мъж. Той се би за първи път, с дадено му от нас оръжие и с умения, на които го научих аз. Той уби, което го измъчва. Той дълго говори колко неправилно било да отнемеш от някого онова, което само Са имал право да дарява и отнема. — Тя снижи глас. — Той плака.
Кенит диреше някаква опора, от която да продължи плановете си.
— И това те е накарало да не го приемеш за мъж.
— Не. Накара ме да го съжаля, макар да ми се искаше да го сграбча и да го разтърсвам, докато не се осъзнае. Той е още юноша, който се колебае между естествената си доброта и нуждата си да те последва. Самият Уинтроу осъзнава това, тази вечер той говори и за това. Преди много време, когато двамата за първи път останахме насаме, аз говорих с него. Казах му елементарни неща, от рода на това, че трябва да подири живота си в онова, което има, вместо да копнее за далечното. Той взе тези неща присърце, Кенит. — Тя снижи глас. — Сега той вярва, че самият Са го е изпратил при теб. Казва, че всичко, случвало му се подир напускането на манастира, го е отвеждало към теб. Той вярва, че Са е позволил изпадането му в робство, за да може по-добре да разбира омразата ти към тази практика. Дълго време той се противеше на тази идея за предреченост. Казва, че ѝ се е противил заради ревността си към кораба. Тази ревност го била заслепила и го накарала да търси недостатъци в теб. Но през последните няколко седмици Уинтроу е разбрал, че волята на Са го е отвела при тебе. Той вярва, че е негова съдба да стои край теб, да говори в твоя подкрепа и да се сражава за теб. Но нуждата от последното го измъчва и кара да се чувства раздвоен.
— Бедното момче — каза Кенит, макар да му беше трудно да звучи състрадателно край целия този възторг. Нещата се развиваха отлично, почти както ако тя наистина беше спала с момчето.
Ета отпусна ръце върху раменете му и започна да го разтрива. Пръстите ѝ бяха приятно хладни.
— Аз се опитах да го утеша. Опитах се да му кажа, че може би случаят, а не съдбата, го е поставил в тази ситуация. А знаеш ли какво ми отговори той?
— Че случайност не съществува, а има само съдба.
Ръцете ѝ спряха.
— Откъде знаеш?
— Това е една от основите, на които се крепи учението на Са. То твърди, че съдбата не е ограничено достояние на малцина избрани. Всеки човек има своя съдба. И цел на живота му е да я разпознае и изпълни.
— На мен това ми се струва ограничаващо учение.
Кенит поклати глава върху възглавницата.
— Онзи, който вярва в него, ще знае, че е не по-малко важен от останалите. И също ще знае, че не е по-важен от тях. Така се създава обширно равенство в стремежа.
— Ами днешното му убийство? — попита Ета.
Кенит тихо изсумтя:
— Това го измъчва, нали? Трудно му е да приеме, че някой е бил орисан да умре от ръката му, а самият той е бил орисан да отнеме живот. С течение на времето Уинтроу ще види, че смъртта не е била негово дело. Са просто ги е събрал, за да може всеки от двамата да изпълни съдбата си.
— Ти също ли вярваш в Са и неговите учения? — колебливо попита тя.
— Когато това попада в съдбата ми — въздигнато отвърна Кенит и се засмя. Той се чувстваше необяснимо добре. — Ето какво ще направим за момчето. Когато възстановяването на Заграба тръгне, ще го заведем до Острова на Чуждите. Там той ще се разходи по плажа и някой Чужд ще му предскаже съдбата. — Капитанът се усмихна в мрака. — Тогава аз ще му обясня предсказанието.
И пиратът се извърна към обгръщащите го ръце.
Най-малко една от бъчвите с осолено свинско се беше развалила. Бъчвите, пълни с парчета месо и саламура, трябваше да са запечатани плътно. Тази миризма означаваше, че бъчвата се е спукала, или при товаренето, или от разместил се товар.