Изтеклата саламура не само носеше миризмата на развалено месо: тя бе направила непригодна всяка друга храна, с която бе влязла в съприкосновение. Миризмата идваше от предната част на трюма, тясната. Това пространство бе плътно изпълнено с различни по големина бъчви. Налагаше се всички те да бъдат преместени, за да се открие и отстрани изтичащият съд (и евентуалните засегнати от него).
Брашън бе доловил вонята по време на едно от обхожданията си. Той бе възложил откриването на източника на Лавой, който от своя страна го възложи на нея. В началото на смяната си Алтея възложи на двама моряци да започнат разчистването. И сега, призори, тя се отбиваше, за да провери напредъка им.
А той беше възмутителен. Едва половината от въпросния товар бе преместена; смрадта се носеше с предишната сила — по нищо не личеше, че виновният съд е бил намерен, нямаше следи и от почистване. Куките, с които двамата трябваше да си помагат, висяха окачени на тавана. Лоп седеше на една бъчонка, привел длъгнестото си тяло над сандък пред себе си. Бледосините му очи напрегнато следяха три орехови черупки. Насреща му стоеше Арту, чиито мърляви пръсти ловко се въртяха над импровизираните чашки.
— Тука има, тука няма — напяваше той. Дамгата върху бузата му проблясваше в светлината на фенера. Това беше морякът, съден за изнасилване.
Алтея кипна. Лоп беше простодушен моряк, който обичаше да се укрива от работата. Но Арту тя искрено ненавиждаше и винаги се стараеше да не работи в близост до него. Въпросният имаше лъскави черни очички, тъмни като миши дупки и шаващи с жестовете на плъх. А устата му постоянно лъщеше от влага.
Прекалено увлечен да обира парите на другаря си, Арту дори не забеляза появата ѝ. С пищен жест той престана да размества черупките, езикът му не пропусна да оближе устните.
— Къде е топчето, къде е бобчето? — попита той, шаващ с вежди.
Алтея рязко пристъпи напред и изрита сандъка. Черупките се разхвърчаха.
— Открихте ли коя от бъчвите изпуска? — кресна жената.
Лоп удивено я погледна, сетне посочи към търкулналите се черупки.
— Няма топче! — възкликна той.
Алтея го сграбчи за яката и го разтърси.
— Естествено, че няма! — Тя го блъсна встрани. Морякът продължаваше да се взира насреща ѝ. А младата жена се извърна към Арту. — Защо още не сте намерили сцепения съд и не сте почистили?
Онзи се изправи и нервно облиза устни. Той беше кривокрак дребосък, по-скоро пъргав, отколкото силен.
— Защото няма такъв. Двамата с Лоп преместихме целия товар тук, но не намерихме нищо. Нали така, Лоп?
Лоп се пулеше насреща ѝ.
— Нищо не намерихме, госпойце.
— Няма как да сте преместили целия товар. Още усещам, че вони.
— Той корабът така си мирише. Всички кораби смърдят така — сви рамене Арту. — Когато пътуваш толкова, колкото аз…
Алтея не доизслуша думите му на превъзходство.
— Този кораб не мирише така. Нито ще мирише, докато аз съм помощник. Разместете и останалите сандъци, намерете строшения и почистете.
Арту почеса един космат цирей на врата си.
— Нашата смяна почти приключи. Колегите със сигурност ще го намерят. — Той кимна доволно и съзаклятнически сръга Лоп. Длъгнестият му другар се ухили в отговор.
— Имам лоши новини за теб, Арту. Двамата с Лоп ще останете тук, докато не намерите строшения съд и не почистите. Ясно ли е? Съветвам ви да се захванете веднага, ако искате изобщо да приключите.
— Това не е честно! — Арту скочи на крака. — Ние вече си изкарахме дежурството. Не ме ли чу?
Зацапаните му пръсти я сграбчиха за ръкава — изненадващо силно, защото Алтея не успя да се освободи с първоначалното си дръпване. Тя застина, защото нямаше намерение да влиза в съревнование на сили, което щеше да изгуби, нито възнамеряваше да рискува да разкъса ризата си в близост до този моряк.
Вместо това тя се обърна, присвила очи насреща му.
— Пусни ме — процеди тя.
Лоп се взираше в тях уплашено — той бе започнал да дъвче долната си устна.
— Арту, тя е втори помощник — нервно прошепна той. — Ще си имаш големи неприятности.
— Помощник — отвратено изсумтя Арту. Бърз като бълха, той премести захвата си върху самата ѝ ръка. — Никакъв помощник не е тя, тя е жена. И страшно ѝ се иска, Лоп. Здравата ѝ се иска.
— Иска ѝ се? — неразбиращо повтори Лоп и объркано се навъси към Алтея.
— Виж, тя не крещи — изтъкна Арту. — Просто си стои и чака. Май ѝ е писнало да калафати капитана.
— Тя ще каже — обърка се Лоп. Него не беше трудно човек да обърка.