— Само не ми казвай… — въздъхна Роника, макар вече да отгатваше, че Давад се е настанил във всекидневната.
— Простете, госпожо — с почти безстрастен глас отвърна Рейч. — Търговецът Рестарт настоява, че трябва да се срещне с вас.
— Разбрах — отново въздъхна старицата и се оттласна от стола. — Ще сляза при него веднага щом се преоблека. Не, не си прави труда да му съобщаваш това. Щом той не може да си направи труда да изпрати лакей, както подобава, ще му се наложи да изчака да се приготвя. Ела да ми помогнеш за обличането.
Тя се опита да обърне нещата на шега, ала Рейч продължаваше да стиска устни. Давад я бе изпратил при Вестритови още по времето, когато Ефрън бе боледувал, привидно като услуга. Роника подозираше, че в действителност той просто е искал да се отърве от убийствения ѝ поглед. Технически Рейч все още му принадлежеше, защото по джамаилския закон тя се водеше робиня. Но Бингтаун не признаваше робството. Тук Рейч представляваше слугиня, която трябваше да отработва определен срок. Покрай новодошлите спекуланти в града имаше много подобна прислуга.
Роника никак не бързаше да се преоблича. Тя дълго си подбира тоалет, преди в крайна сметка да се спре на една бледозелена ленена рокля. Струваше ѝ се, че от цяла вечност насам не е обличала нещо различно от домашна роба. В зелената одежда тя се чувстваше незащитена, дори и когато приключи с обличането ѝ.
На излизане тя поспря, за да се огледа. Е, не изглеждаше прекрасно. Не изглеждаше млада. Но отново бе придобила вида, подобаващ на една семейна водителка. Достоен вид.
От кутийката с бижута избра огърлица с перли и сходни обици. Тъй. Нека сега малката повлекана пак я нарече бабичка.
При извръщането си от огледалото тя откри, че Рейч я наблюдава с удивление. Роника се почувства почти поласкана от изненадата на слугинята.
— Отивам при него. Ще бъдеш ли така добра да поднесеш кафе и малко сладкиши? Съвсем простички, не искам да го окуражавам да остане.
— Да, госпожо. — Рейч направи реверанс и излезе.
А Роника се отправи към всекидневната. Перлите все още хладнееха приятно върху кожата ѝ. Беше странно как няколко накита и малко грижи бяха променили начина, по който тя се чувстваше. Дълбоката скръб все още присъстваше, заедно с гнева към всичко онова, връхлетяло я подир смъртта на Ефрън. Цяла зима бе давала всичко от себе си, за да понесе ударите. Бе ѝ се наложило с ужас да установи, че доверието, което бе оказала на своя зет, е било неоправдано. Алчността на Кайл бе прогонила Алтея, а стремежът му към пълен контрол почти бе обездвижил Кефрия. На всичкото отгоре Малта бе започнала да издава склонността си да се превърне в копие на баща си. Преди няколко месеца Кефрия бе обещала, че ще овладее дъщеря си. При тази мисъл Роника тихо изсумтя. До този момент единствените промени се състояха в нарасналото коварство на Малта.
На прага на всекидневната тя поспря и прогони тези мисли. С усилие прогони смръщването от челото си и заповяда на лицето си да се успокои. Накрая изправи глава, отвори вратата и пристъпи вътре с думите:
— Добро утро, Давад. Посещението ти е изненада за нас.
Той стоеше с гръб към нея, край прозореца — бе взел една книга и я разлистваше. Със заобления си гръб, обвит в тъмносин сюртук, Давад ѝ напомняше на влетял в стаята бръмбар.
Търговецът затвори книгата и се обърна.
— Не е изненадващо, а невъзпитано. Дори един грубиянин като мен знае, че не бива да идва неканен. Но аз знаех, че няма да ми откажеш и… Ти изглеждаш смайващо, Роника!
Погледът му я обходи с прекомерна фамилиарност, което я накара да се изчерви. Върху топчестото лице на натрапника изникна усмивка.
— Бях привикнал да те виждам все в мрачни дрехи и бях забравил как изглеждаше в действителност. Аз си спомням тази рокля. Тя е стара, нали? Ти май я носеше на един от приемите, на които обяви, че Кефрия е сгодена за Кайл. С нея изглеждаш години по-млада! Сигурно си горда, че след цялото това време тя още ти става.
Роника поклати глава.
— Само ти, Давад Рестарт, би успял да изречеш толкова комплименти и накрая да ги обезсмислиш.
Той я погледна неразбиращо. Както винаги, старият семеен приятел дори не осъзнаваше нетактичността си.
— Ела, седни — подкани го Роника, сама настаняваща се на канапето. — Казах на Рейч да поднесе кафе, но ще трябва да те предупредя, че имам съвсем малко време. Днес очакваме Рейн Купрус. Това ще бъде първото му посещение при Малта, а още не сме приключили с всички приготовления.