Выбрать главу

— А междувременно тихичко да мра от глад? — изтърси Търговецът. И за да не допусне подобна страховита орис, той отхапа от парчето сладкиш.

— Няма да умреш от глад — неумолимо изтъкна Роника. — Ти сам каза, че трябва да се грижиш единствено за себе си. Притежаваш достатъчно имоти, за да се изхранваш от приходите им, дори и ако избереш да прекараш в бездействие остатъка от живота си. Да не говорим, че допълнително би могъл да намалиш разходите си, като освободиш някои от слугите си и започнеш сам да отглеждаш част от храната си. Да се ограничиш до най-необходимото, както постъпихме ние с Кефрия. А що се отнася до самотата… Ако не ме лъже паметта, ти имаш племенничка. Сближи се с нея, щом искаш наследница. Това може да заглади отношенията ти с онези от роднините ти.

— Тя ме мрази. — Давад прогони тази идея едновременно с трохите, посипали се в скута му. — Заради нещо, което съм бил казал на съпруга ѝ, още когато той беше неин годеник. Тя страни от мен като от чумав. Положението е непоправимо. — Той сръбна от кафето си. — Пък и на какво основание критикуваш моето търгуване с роби? Нима Кайл не се е захванал точно с това?

Забелязал помрачнялото ѝ лице, той побърза да смени тактиката.

— Моля те, Роника. Няма да стоя дълго. Просто ми позволи да остана, когато той дойде, за да ме представиш като приятел на семейството. Това е всичко. Просто ми помогни да установя познанство. С останалото ще се заема сам.

Той я погледна умоляващо. Ароматното масло, което бе втрил в косата си, бе започнало да прокапва върху челото. Той имаше жалък вид. Беше стар семеен приятел. Търгуваше с роби. Двамата с Дорил бяха сключили брак седмица след Роника и Ефрън; двете влюбени двойки бяха танцували на сватбите си. Той със сигурност щеше да изтърси нещо неподходящо пред Рейн. И беше дошъл при нея като единствената си надежда.

Същинско преносимо бедствие.

Тя все така се взираше в него, когато Кефрия влезе.

— Давад! — възкликна дъщеря ѝ и се усмихна сковано. Очите ѝ придобиха стреснат вид. — Каква изненада! Нямах представа, че си тук.

Давад побърза да се надигне, при което едва не събори чашата си с кафе. Той се втурна към Кефрия, сграбчи десницата ѝ и със сияещо лице обясни:

— Зная, че това не е най-подходящият момент, но просто не можах да се сдържа. Тъй като Кайл го няма, сметнах за удачно у дома да има мъж, който да оцени младежа, решил да ухажва нашата Малта.

— Аха — промълви Кефрия. И хвърли остър поглед към майка си.

Роника се раздвижи:

— Тъкмо казвах на Давад, че това е недопустимо. По-късно, ако младите задълбочат отношенията си, ще поканим семейните си приятели на чай. Тогава би било по-подходящо за него да се запознае с Рейн и семейството му.

— Да, вероятно — бавно каза Давад. — Щом това е всичко, което можеш да предложиш на най-стария си приятел, Роника Вестрит, аз ще вървя и ще дойда отново, когато съм поканен.

— Вече е прекалено късно — промълви Кефрия. — Точно по тази причина дойдох да те потърся, майко. Рейн и близките му вече са тук.

Старицата бързо се надигна.

— И близките му? Къде са?

— В другата дневна. Да, зная, аз също не ги очаквах по това време. Смятах, че Рейн ще дойде някъде в късния следобед. Пътували са бързо. Както и да е. Яни Купрус е с него, а също и по-големият му брат… Бендир. Отвън чакат слуги, понесли подаръци… Майко, трябва да ми помогнеш. Ние нямаме почти никаква прислуга, как ще…

— Много просто — намеси се Давад. Само за миг той се бе превърнал от просител в командир. — Нали все още пазите едно конярче. Изпратете ми го. Аз ще му дам бележка, която то да отнесе до моя дом. За нула време моите слуги ще пристигнат тук. Дискретно, разбира се. Ще им дам изрични нареждания да се държат като ваша прислуга и…

— И когато слуховете се разнесат из Бингтаун, ние ще станем за смях. Не, Давад. — Сега беше ред на Роника да въздъхва. — Ние сме принудени да приемем предложението ти. Но щом ще трябва да заемаме слуги, то няма да бъде тайно. Твоята добрина не бива да бъде укривана в името на нашата гордост.

Със закъснение тя осъзна, че мнението на дъщеря ѝ може да не съвпада. Роника се обърна към нея.

— Ти съгласна ли си? — попита възрастната жена.