Кефрия безпомощно поклати глава.
— Принудена съм да се съглася. Но на Малта това никак няма да се хареса.
Последните думи тя изрече по-скоро на себе си.
— Тя няма защо да се притеснява за това. — В този момент Давад сияеше. На Роника страшно ѝ се искаше да го халоса с нещо. — Сигурен съм, че тя ще бъде прекалено заинтригувана от своя ухажор, за да обръща внимание на един стар семеен приятел. Би ли ми дала късче хартия, Роника… Ей сега ще надраскам бележката и ще изпратим момчето.
Напук на притесненията на Роника, всичко протече гладко. Кефрия се върна при гостите с уверението, че майка ѝ ще се появи скоро. Съобщението бе изпратено. Междувременно Давад настоя да пооправи вида си. Роника бе сигурна, че това му желание не е породено от грижа за нея, но въпреки това тя му помогна да си избърше лицето и приведе косата си в по-сносен вид. За панталона нищо не би могло да помогне, увери я той, всичките му панталони увисвали в коленете. Що се отнася до одеждата, тя била нова, по съвременната мода. Тук Роника трябваше да си прехапе езика и да премълчи мнението си за разликата между модерно и подобаващо. С голямо смущение тя прекрачи прага на дневната, хванала Давад под ръка.
Тя бе чувала, че обичаите по ухажване на Дъждовните земи са по-малко сдържани от тези в Бингтаун. Пък нали и Рейн бе приет с условието, че няма да предлага скъпи подаръци, които да замаят девойката. Роника бе очаквала, че той ще донесе букет цветя, може би някакви прости десерти. И очакваше да зърне срамежлив млад мъж, придружен от свой чичо или наставник.
Вместо това тя почти не можа да познае стаята, чийто праг прекрачи. Цветята, които двете с Кефрия бяха донесли от градината, се губеха сред кошници и вази с екзотични Дъждовни цветя. Техният аромат изпълваше въздуха. Подноси и купи с плодове, бутилки с вино и подноси със сладкиши бяха се присъединили към почерпката, която домакините бяха приготвили. Пъстри пойни птици подскачаха в месингова клетка, окачена сред клоните на изкуствено дърво. Невръстна котка не спираше да подскача под клетката. Из помещението продължаваха да се движат слуги, местни и доведени, за да продължат трансформацията. Млад мъж с покрито лице тъкмо довършваше настройването на преносимата си арфа.
Яни Купрус пристъпи да я посрещне едновременно с първите ноти на музиката. Тя бе скрила лицето си зад воал от бяла дантела, украсен с перли. Качулката ѝ бе спусната назад, украсена с копринени пискюли в почти всички оттенъци на синьото. Освен това Търговката носеше блуза с разкошни панделки и свободни панталони, пристегнати в глезените с още панделки. Самият плат на одеждите почти не се виждаше от бродерия.
Роника за първи път виждаше подобна дреха, но веднага разбра, че много скоро този стил ще се пренесе в Бингтаун. В този момент тя се чувстваше не като домакиня, а като гостенка, по вълшебен начин пренесена в Дъждовните земи.
Усмивката на Яни бе топла; само един бърз объркан поглед издаде любопитството ѝ към Давад.
— Радвам се, че ти също се присъединяваш към нас — приветства я Яни. Със смущаваща фамилиарност тя взе ръцете ѝ в своите и се приведе по-близо. — Сигурно се гордееш с дъщеря си. Тя ни приветства тъй топло и умело. Тя е същинска ценност. А Малта! Вече разбирам защо синът ми бе завладян тъй бързо и тъй дълбоко. Тя наистина е млада, както ме предупреди, но вече разцъфва. Всеки млад мъж би бил поразен от подобни очи. Нищо чудно, че той с такова усърдие подбираше подаръците си. Признавам, когато цветята са струпани по такъв начин, те изглеждат малко пресилено, но нека проявим разбиране към нетърпението на един млад мъж.
— Особено когато вече е късно да сторим друго! — намеси се Давад, изпреварил внимателния отговор на Роника. Той пристъпи напред и отпусна длан върху все още събраните ръце на жените. — Добре дошли в дома Вестрит. Аз съм Давад Рестарт, дългогодишен приятел на семейството. За нас е голяма чест да ви посрещнем тук; поласкани сме от вниманието, което вашият Рейн оказва на нашата Малта. Двамата наистина изглеждат очарователно!
Думите му бяха съвсем различни от нещата, които Роника би избрала да изрече в отговор. Тя едва не избухна. За момент Яни насочи погледа си към нея, сетне меко, но подчертано измъкна ръката си изпод неговата.
— Помня ви добре, Търговецо Рестарт.
Тонът ѝ бе хладен — очевидно тя не го помнеше с добро. Но Давад не усети намека.
— Възхитен съм, че сте ме запомнили — радостно възкликна той и се ухили насреща ѝ. Очевидно той смяташе, че нещата вървят добре.
Роника знаеше, че трябва да каже нещо, ала не можеше да измисли нищо смислено. Тя подири убежище в баналното.