— Тези цветя са прекрасни. Само Дъждовните земи раждат подобни чудни ухания и багри.
Яни се извъртя едва забележимо, но все пак достатъчно, за да насочи вниманието си изцяло към Роника, изключвайки Давад от разговора им.
— Много се радвам, че ти харесват. Боях се, че ще ме укориш, задето съм позволила на Рейн да прибягва до подобно обилие. Зная, че ние се бяхме разбрали за по-скромни подаръци.
Роника наистина смяташе, че Яни Купрус е нарушила споразумението, но преди да е открила тактичен начин да намекне, че Рейн не бива да го прави отново, Давад се намеси за пореден път.
— Скромни? Скромността няма място в страстта на един млад мъж! Ако аз отново бях момче и ухажвах момиче като Малта, също щях да я засипя с подаръци.
Роника най-сетне успя да надвие проклетото си безмълвие.
— А аз съм сигурна, че младеж като Рейн би искал да бъде ценѐн заради самия себе си, а не заради даровете си. Подобна проява е подходяща за официалното им запознаване, но аз съм сигурна, че следващите им срещи ще протичат по-сдържано.
Насочвайки тези думи към Давад, Роника се надяваше, че ще изтъкне позицията си, без да дава основания за насрещна обида.
— Глупости! — настояваше Давад. — Погледни ги. Нима тя ти изглежда като човек, настояващ за скромност?
Малта седеше като кралица сред цветята. Тя се бе настанила в един фотьойл, поставила огромен букет върху коленете си. От всички страни я обграждаха съдове с цъфнали цветя и зеленина. Огромно червено цвете бе прикрепено към рамото на бялата ѝ рокля. Друго се намираше сред косата ѝ. Тези живи украшения подчертаваха мекия цвят на кожата ѝ и караха косите ѝ да изглеждат още по-лъскави. Тя бе свела очи и тихо разговаряше с младежа, застанал край нея. На моменти девойката го поглеждаше изпод клепки. В тези мигове тя се усмихваше едва забележимо.
Рейн Купрус бе облечен изцяло в синьо. Наметалото си с лазурен цвят бе преметнал върху един от свободните столове. Той носеше традиционното за мъжете от Дъждовните земи облекло — свободни панталони и риза с дълги ръкави — което скриваше деформациите от погледа. Кръста си младежът бе пристегнал с тъмносин пояс, по-тъмен оттенък от останалите одежди. Под панталоните му надничаха черни ботуши. Ръкавиците му също бяха черни, украсени със сини огнени кристали: стилна и небрежна проява на заможност. Качулката му бе простовата, изработена от същия материал като пояса. Прикаченият към нея воал бе непрозрачен, тъмен. Лицето му не се виждаше, ала съсредоточението му личеше в начина, по който младият мъж бе наклонил глава.
— Малта е много млада — бързо изрече Роника в стремежа си да измести темата. — Тя не е способна да избере предпазливост. От мен и от майка ѝ зависи да бъдем сдържани. Двете с Яни се съгласихме, че за доброто на младите не бива да им позволяваме да бъдат импулсивни.
— Аз пък не виждам причина — весело възрази Давад. — От това ще произлезе само добро. В един момент Малта ще трябва да сключи брак. Защо да пречим на младите да се обичат. От това Яни ще може да очаква внуци, а ти — правнуци. И не се съмнявам, изгодни за всички споразумения.
Мъчителна беше тромавостта, с която той насочваше разговора в интересуващата го посока. В течение на годините Роника отлично бе опознала Давад. Той беше стар приятел на семейството, който истински бе загрижен за Малта и бъдещето ѝ. Ала по-голямата част от вниманието му неизменно оставаше отдадена на търговията и произтичащите от нея приходи. Такъв си беше умът му. Той никога не се поколебаваше да използва приятелствата си за доброто на сделките си. И съответно, рядко би се отказал от печалба в името на приятелството.
Всичко това премина през ума на Роника за частица от мига. Сега тя видя Давад открито. Тя никога не бе се замисляла над последиците от дружбата с подобен приятел. Дори различията в идеите им не я бяха накарали да прекъсне отношенията с него даже когато повечето от другите Търговци бяха постъпили точно по този начин. Той не беше лош човек, просто не се замисляше достатъчно над нещата, които правеше. Стига печалбата да го призовеше, той не се посвеняваше да започне да пренася роби и да се замеси в съмнителните дела на спекулантите. Ето, че сега не се свенеше да опита да извлече печалба от ухажването на Малта. Той не го правеше с лошо чувство; не си беше направил труда да се замисля за правилно и грешно.
Ала това не го правеше безобиден. Не и с оглед на нещата, които той можеше да причини на семейство Вестрит, ако наскърбеше Яни Купрус. Родът Купрус притежаваше оставащите им дългове по изплащането на Вивачия. Тези обстоятелства бяха принудили Роника неохотно да уважи интереса, проявен от Рейн, очаквайки, че той скоро сам ще осъзнае колко млада и неподходяща е Малта. И отказът му щеше да им даде известно предимство. Тогава родът Вестрит би встъпил в ролята на наскърбената страна; родът Купрус щеше да проявява по-голяма сдържаност в изискванията си. Ала ако Купрусови прекъснеха ухажването заради нежеланите връзки на семейство Вестрит, отношението на другите Търговци също щеше да се промени. Роника вече бе усетила известна хладина заради познанството си с Давад Рестарт. Тя щеше да се окаже затънала във финансово тресавище, ако този бойкот бъдеше пренесен в търговската сфера.