Най-разумно би било просто да се отърве от Давад Рестарт.
Лоялността забраняваше това. И гордостта. Ако семейство Вестрит допуснеше да бъде ръководено от онова, което останалите приемат за правилно, те биха изгубили контрол върху съдбата си.
Не че им беше останал кой знае какъв контрол…
Мълчанието бе придобило тягостен характер. Роника отново бе застинала, скована от своеобразно удивление. Каква ли глупост щеше да изтърси Давад сега? Той изобщо не усещаше грешките си. Ето и сега, той се усмихна широко и поде:
— И като стана дума за сделки…
Спасението се появи от неочаквана посока под формата на Кефрия. Дребните капчици пот върху челото ѝ бяха единственият признак на смущението, което тя несъмнено изпитваше заради факта, че Давад Рестарт се бе застоял тъй дълго край гостенката им. Кефрия леко го докосна по ръката и тихо го помоли да ѝ помогне в кухнята. Слугите се затруднявали да отворят някои от вината; не би ли могъл той да се погрижи лично?
Кефрия бе проявила похвална досетливост. Виното и правилното му поднасяне бяха сред любимите теми на Давад. Той бързо се отдалечи, последван от кимащата Кефрия: той вече ѝ обясняваше най-правилния метод за отпушването на бутилка. Роника си отдъхна.
— Чудя се как изобщо го търпиш — тихо отбеляза Яни. Подир Давадовото оттегляне тя отново се бе приближила до Роника и ѝ говореше тихо. — Онзи ден чух, че са започнали да го наричат Продателя. Всички знаят, че той изпълнява ролята на посредник за спекулантите в много от противните им дела. Говори се, че той е замесен и с онези от тях, които се опитват да закупят Парагон.
— Това предложение е шокиращо с нелепостта си — съгласи се Роника. — Недопустимо е, че Лъдчънсови изобщо ги изслушват? — Тя се усмихна, докато излагаше мнението си. И за да не остави съмнения, че същинският смисъл е бил неразбран, домакинята продължи. — Все пак за всяка сделка са нужни две страни.
— Така е — хладно се съгласи Яни Купрус. — И все пак не е ли жестоко от страна на Давад да изкушава семейство Лъдчънс с подобни предложения? Той много добре знае в колко лоша ситуация са изпаднали те.
— За повечето бингтаунски Търговци са настъпили трудни времена. Родът Вестрит също не прави изключение. Затова ние оформяме съюзи, дори и такива, които биха изглеждали странни. Давад, например, днес дойде при мен, за да предложи да ми заеме слугите си. Той знаеше, че сме останали почти без прислуга.
Така. Това вече бе открито. Ако интересът на Рейн се основаваше на някакво погрешно разбиране за богатствата на семейство Вестрит, много скоро младежът щеше да се оттегли.
Но в отговора на Яни Купрус Роника установи, че е преценила несправедливо уменията на своята гостенка.
— На мен също ми е известно за финансовите ви затруднения. Приятно ми е да видя, че Рейн ухажва млада жена, която разбира нуждата от скромен живот. Пестеливостта и дисциплината винаги си остават добродетели, без значение колко е заможен човек. Слугите, които доведохме със себе си, не целяха да ви засрамват, а да помогнат на всички ни да се съсредоточим върху най-важното от момента.
В гласа ѝ звучеше искреност и Роника отговори по същия начин.
— Понякога Давад е труден приятел. Аз бих могла да го изоставя, но не виждам полза. Никога не съм уважавала хората, които прогонват раздразнили ги близки. Винаги ми се е струвало, че е дълг на всяко семейство да поправя нещата, без значение колко е болезнено. Защо със семейните ни приятели да е различно? Особено когато ние сме се превърнали в семейство за Давад. Той изгуби съпругата и синовете си заради Червената чума. Може би ти е известно.
Отговорът на Яни я завари неподготвена.
— В такъв случай ти не си прогонила Алтея заради непристойното ѝ поведение?
Този въпрос смая Роника. Такива ли слухове се носеха в Бингтаун, достигнали чак до Дъждовните земи? Тя се зарадва на появата на слугата, спрял пред тях с поднос сладкиши. Наистина ли едва миналата нощ двете с Кефрия ги бяха опекли? Роника си взе един; друг слуга веднага ѝ предложи чаша с някакъв ликьор. Тя прие и отпи.