— Прекрасно е — обърна се тя към Яни.
— Сладкишите също са прекрасни — отвърна Яни. Тя погледна към Рейн и Малта. В този момент младежът се смееше. По движението на главата на майка му личеше, че тя също се усмихва.
Роника обмисляше да избяга от темата, но в крайна сметка реши да продължи разговора. Най-добре да отстрани слуха колкото се може по-рано. Кой знае колко дълго беше се носила тази мълва. Може би от миналото лято.
— Не съм принуждавала Алтея да напусне дома ни. В действителност тя напусна противно на волята ми. Разпределянето на бащиното ѝ наследство много я разстрои. Тя бе очаквала да получи Вивачия и беше наскърбена, когато това не стана. Освен това не одобряваше решението на Кайл за търговията с роби. Двамата се скараха и тя се махна. — Беше ѝ трудно, но въпреки това тя впери поглед право във воала на Яни. — Не зная къде е тя сега. Ако в този момент Алтея изникнеше на прага, бих я приветствала с цялата си душа.
Тя усещаше погледа на Яни върху себе си.
— Въпросът бе нетактичен, ала аз съм свикнала да говоря открито. Не съм искала да те наскърбявам. Винаги съм смятала, че откритите думи оставят най-малко място за неразбиране.
— Аз също съм на това мнение. — Роника отново проследи погледа на гостенката към двамата млади. Малта бе свела лице и извърнала очи настрани. Страните ѝ розовееха засрамено, но очите ѝ бяха весели. Мимиките на Рейн издаваха, че със същото веселие той се опитва да улови погледа на девойката.
— В едно семейство няма място за тайни — добави Яни Купрус.
Беше прекрасно, далеч по-прекрасно от нещата, които Малта си бе представяла. Ето какво било да се отнасят към теб подобаващо. Душата ѝ бе копняла за това през целия ѝ живот, затова сега се стараеше да попие колкото се може повече наведнъж. Цветя изпълваха с ухание въздуха около нея, всякакви скъпи храни и напитки ѝ бяха предложени, а Рейн ѝ отдаваше цялото си внимание. Просто нямаше начин този ден да стане по-добър. Може би ако някоя от приятелките ѝ бе тук, за да остане впечатлена… Тя си позволи да си го представи: Дело, Китън, Кариса и Полия щяха да седят ей там; от всеки поднос с храни и напитки Малта щеше да си избира първа, а после щеше да праща слугите при приятелките си. По-късно весело щеше да им се извини, че им е обърнала тъй малко внимание. Срамота, Рейн настоял да заграби цялото ѝ време. Но пък мъжете са си такива, щеше да се подсмихне тя. И щеше да им разкаже някои от комплиментите, с които я беше обсипал, да повтори някои от остроумията…
— Може ли да попитам за причината, извикала подобна усмивка върху лицето ти? — попита Рейн. Той стоеше на почтително разстояние от стола ѝ, отказал предложението ѝ да седне.
Малта повдигна очи към прикритото му лице, при което образът угасна. Кой знае що за лице се усмихваше под този воал? Стомахът ѝ трепна неприятно. Но тя не допусна това до лицето си, а отвърна с мелодичен глас.
— Мислех си колко забавно би било, ако някои от приятелките ми също бяха тук, за да споделят всичко това. — С плавен жест тя обхвана цветното обилие.
— А пък аз си мислех обратното — отвърна той. Имаше приятен глас, образован и мъжествен. Воалът леко потрепна заради дъха му.
— Обратното? — гласно се почуди тя и повдигна вежда.
Той не помръдна от мястото си, а промени единствено гласа си.
— Мислех си колко приятно ще бъде, когато съм придобил достатъчно от доверието ти, за да се срещаме сред по-голямо уединение.
Малта трябваше да се ориентира единствено по жестовете и гласа му. Тя не можа да види повдигната вежда или срамежлива усмивка, която да придружава думите. С мъже тя бе разговаряла и преди, дори бе флиртувала в моментите, когато майка ѝ или баба ѝ не бяха с нея, ала никой мъж не бе проявявал подобна откровеност с нея. Това беше и опияняващо, и плашещо. Тя не отговори веднага; през цялото време на колебанието си усещаше, че той изучава лицето ѝ. А Малта не успя да скрие всичките си чувства от него. Как можеше тя да флиртува и да се усмихва, след като не знаеше дали на усмивката ѝ отвръща мъж, или някакъв урод. Тази мисъл прибави хладина към отговора ѝ.
— Първо трябва да решим дали това ухажване ще започне. Не е ли това целта на тази първа среща: да разберем дали сме подходящи един за друг?
Той изсумтя развеселено.
— Госпожице Малта, нека оставим тази занимавка на майките си. Това е тяхната игра. Погледни, дори и в този момент те се обикалят една друга, като боркини, дебнейки и най-малкото невнимание на другата. Те ще уредят сделка, която ни обединява. Не се съмнявам, че и двете семейства ще извлекат полза във всяко едно отношение.