Съвсем леко качулката му кимна към Яни Купрус и Роника Вестрит. Техните лица бяха учтиви, ала пак се долавяше напрегнатост, която издаваше наличието на някакво вербално съревнование.
— Това не е майка ми, а баба ми — изтъкна Малта. — Освен това не разбирам защо говориш за тази среща като за игра. Това е сериозен момент, поне за мен. Нима ти го намираш за тривиален?
— Никога не бих намерил за тривиален който и да е момент, прекаран край теб. В това бъди сигурна. — Той замълча за миг и продължи. — От мига, в който ти отвори кутийката и двамата навлязохме в твоето въображение, аз осъзнах, че на нищо няма да позволя да застане на пътя ми. Твоите близки се опитаха да унищожат надеждите ми с твърдението, че ти си била по-скоро дете, отколкото жена. Това аз намерих за смехотворно. Това е играта, която имам предвид, играта, към която всички родове пристъпват във времето, когато техните потомци пожелаят да встъпят в брачен съюз. Тогава ще бъдат измисляни препятствия, които по най-мистериозен начин да изчезнат, когато бъдат предоставени достатъчно подаръци и изгодни споразумения… Но тези приказки са прекалено прями за нас. Подобни думи засягат кесията, а подминават сърцето. Те не са нито способни, нито достойни да изразяват желанието ми към теб.
Думите му продължаваха да се изливат бързо, несдържани.
— Малта, аз копнея за теб. Копнея да те притежавам, да споделя с теб всяка тайна на сърцето си. Колкото по-бързо моята майка отстъпи пред исканията на семейството ти, толкова по-добре. Кажи на баба си това. Кажи ѝ, че е свободна да поиска всичко, а аз ще се уверя вашият род да го получи, стига да те намеря в обятията си.
Малта трепна и неволно се отдръпна. Нейният шок не бе престорен, но Рейн го разтълкува погрешно. Той побърза да направи крачка назад и да сведе глава.
— Прости ми — дрезгаво каза той. — Аз съм прокълнат да притежавам език, който изрича мислите на сърцето ми, преди главата ми да е успяла да се намеси. Сигурно в този момент ти изглеждам отвратително, като животно, което точи лиги по теб. Имаш най-искрената ми дума, че не е така. В онази вечер, когато те видях пред залата, аз осъзнах, че притежавам не само ум, но и душа. Преди това аз бях единствено мислещ инструмент, който служеше на семейството си, за да увеличи богатствата му. Когато брат ми или сестрите ми говореха за страст и привличане, аз не разбирах думите им. — Рейн замълча да си поеме дъх и се засмя. — Достатъчно е да знаеш съвсем малко за Дъждовния народ, за да ти е известно, че ние се влюбваме съвсем млади и сключваме брак скоро след това. Съгласно тези обичаи аз бях чудак. Някои казваха, че съм бил запленен от работата си и че никога нямало да обикна друго човешко същество.
Презрително изсумтяване съпроводи тези му думи, изразявайки отвращението му към тях. Младият мъж поклати глава и продължи:
— Някои нашепваха, че аз съм бил евнух, неспособен да изпитва мъжка страст. Техните думи също не ме притесняваха. Аз знаех, че притежавам сърце, ала то спеше и аз не виждах нужда да го събуждам. Смятах, че сред руните, които откривах и тълкувах, сред чудноватите механизми, чиито принципи разгадавах, съм открил достатъчно, за да ангажирам мислите си. Ядосах се, когато майка ми настоя да я придружа до Бингтаун за тази среща. Раздразних се, представи си! И всичко това отхвърча настрана в мига, в който се осмелих да разговарям с теб. Както джидзинът припламва при допира, така и твоят глас събуди сърцето ми. Някаква незряла надежда ме накара да ти оставя кутийката. Бях сигурен, че ти няма да я отвориш, убеден, че жена като теб би захвърлила този дар. Но ти не стори това. Ти отгърна душата си и сподели с мен омайна визия… Ти крачеше сред моя роден град, за да го съживиш с присъствието си! Винаги бях смятал, че хладният и притихнал град е моето сърце. Можеш да си представиш какво означаваше това за мен.
Малта слушаше тази страстна изповед само с половин ухо. Тя се бе съсредоточила изцяло върху едно изречено обещание. Той бе готов да ѝ предостави всичко, което тя поискаше. Всичко! Умът ѝ се мяташе в дирене. Тя не можеше да поиска прекалено много, за да не изглежда алчна. Това щеше да го накара да отрезви страстта си. Но и не биваше да иска прекалено малко: тогава щеше да се прояви като глупава и малоценна. Не. Тук съществуваше баланс, който да бъде намерен. Тя се насочи към онова, което смяташе за най-разумно. Ако баща ѝ беше тук, той щеше да я посъветва за начина, по който тя да се възползва в най-добра степен. И девойката разбра какво трябваше да направи: да отложи преговорите до завръщането му.