Тя замълча. Настъпилата тишина измъчваше слуха на Уинтроу. Той не искаше да узнава повече, а в същото време отчаяно се надяваше, че тя ще поднови разказа си. Това беше чисто и просто воайорство, остро любопитство да узнае подробности за случвалото се между мъж и жена. Физическият аспект на това сливане му беше познат; това знание не беше скривано от него. Но познанството на тези детайли не представлява истинско знание. Той изчакваше, вперил поглед в палубата пред краката си — не смееше да повдигне очи, за да види лицето ѝ.
— И при следващите му посещения беше същото. Той пристигаше, избираше ме, нареждаше ми да се изкъпя и ме използваше. Караше случващото се да изглежда тъй студено. Останалите мъже, които посещаваха публичния дом, се преструваха поне отчасти. Те флиртуваха с момичетата и се шегуваха. Разказваха истории и следяха коя от нас се вслушва с най-голям интерес. Преструваха се, че нещо зависи и от нас. Караха ни да се съревноваваме за тях. Някои дори танцуваха или донасяха дребни подаръци на любимките си. Но не и Кенит. Дори и когато той се поинтересува за името ми, това целеше единствено да улесни преговорите между нас.
Тя разгъна панталоните във въздуха, огледа ги и продължи да шие. Веднъж тя си пое дъх, сякаш се канеше да заговори, но вместо това поклати глава и не каза нищо.
Уинтроу все така мълчеше, защото не се сещаше какво би могъл да каже. Историята ѝ му се струваше интересна, но въпреки това той се чувстваше уморен. Искаше му се да можеше да заспи, ала знаеше, че дори и отново да се отпусне на пода, сънят няма да го посети. А вън нощта избледняваше, скоро щеше да се съмне.
Уинтроу почувства малък триумф. Вчера той бе отрязал крака на Кенит, а пиратът все още бе жив. Той бе успял, бе спасил живота му.
Веднага след това юношата се укори остро. Ако пиратът все още бе жив, то беше, защото волята на Уинтроу бе съвпаднала с тази на Са, нищо повече. Всичко друго би било проява на неискрена гордост.
Той отново погледна към пациента си. Гърдите на капитана все така се издигаха и спускаха. Но Уинтроу бе знаел това още преди да отмести поглед. Вивачия знаеше, а чрез нея той също знаеше. Просто не му се искаше да се замисля за тази връзка или силата ѝ. Достатъчно беше, че е свързан с кораба. Не му се искаше да споделя подобна връзка и с пирата.
Ета тихо си пое дъх. Уинтроу се обърна към нея. Тя не гледаше към него, а оставаше загледана в работата си. Но от нея се излъчваше тиха гордост. Очевидно бе обмисляла нещо, което да му каже. Когато тя заговори, юношата се заслуша.
— Престанах да мразя Кенит, когато осъзнах какво ми дава той при всяко свое посещение: честност. Той ме предпочиташе и не се страхуваше да го покаже. Пред всички той избираше мен, всеки път. Той не ме принуждаваше да се подмазвам и флиртувам. Аз бях онова, което той искаше, и бях за продан, затова той ме купуваше. Той ми показваше, че докато съм курва, това е всичко, което би могло да съществува между нас. Честна транзакция.
Чудата усмивка пробяга по лицето ѝ.
— Понякога Бетел му предлагаше други жени. Тя имаше много. Някои от тях бяха красиви, много по-красиви от мен. Други познаваха необичайни методи да доставят удоволствие на мъжете. С тези предложения Бетел се опитваше да спечели благоразположението му. Тя правеше това с всички по-важни клиенти на заведението. Предлагаше им разнообразие и ги изкушаваше да… разширяват предпочитанията си. Знаех, че не ѝ е приятно Кенит винаги да избира мен. Може би това я караше да се чувства по-малко важна. Веднъж тя го запита пред всички: „Защо Ета? Тя е толкова щърбава и плоска. Обикновена. Аз имам куртизанки, обучавани в най-елитните калсидски заведения. А ако предпочиташ недокосвани, това също може да се уреди веднага. Имам съответните връзки в провинцията. Защо предпочиташ най-евтината ми курва?“ — Тук Ета се подсмихна, дребна, но искрена усмивка. — Тя се опитваше да го засрами пред останалите клиенти. Сякаш той се интересуваше от мнението им. Той отвърна: „Аз никога не смесвам цената със стойността. Ета, върви да се изкъпеш. Ще ме намериш в стаята.“ Подир това останалите момичета започнаха да ме наричат Курвата на Кенит. Те се опитваха да ме наскърбят с това прозвище, но то не ме обиждаше.