Очевидно Кенит се оказваше далеч по-сложен мъж, отколкото Уинтроу бе очаквал. Повечето моряци не си правеха труда да включват в преценката си неща, отличаващи се от лицето и фигурата на съответната курва. За разлика от Кенит.
Но може би жената се заблуждаваше? Той хвърли бърз поглед към лицето ѝ, провокиран от споходило го безпокойство. На какво се дължеше тази мисъл? За момент той усети ревност. Може би това беше дошло от кораба? Той изпитваше внезапна нужда да поговори с Вивачия.
Уинтроу се изправи сред пукот на колене. Кръстът му се беше схванал, раменете също. Кога за последно бе спал в истинско легло? Кога за последно се беше събудил самичък? Трябваше да се вслуша в исканията на тялото си, в противен случай то само щеше да изтъкне нуждите от храна и почивка. Скоро, обеща си той. Веднага щом се почувстваше в безопасност.
— Вече се съмва — смутено каза той. — Трябва да нагледам кораба и баща си. И трябва да поспя. Ще изпратиш ли да ме повикат, когато Кенит се събуди?
— Ако той има нужда от теб — хладно отвърна Ета. Може би това бе целяла тя с този разговор: да изясни пред него предишните си думи за Кенит. Дали тя виждаше някаква заплаха в негово лице? Това Уинтроу не можеше да прецени, защото не знаеше достатъчно за жените.
Тя повдигна плата и разкъса последния конец. Сетне се изправи на свой ред и разгърна дрехата.
— Това е за теб — каза тя и протегна панталоните към него. Уинтроу понечи да се приближи, за да вземе подаръка, но Ета го подхвърли, принуждавайки момчето да улови дрехата в последния момент. Единият крачол закачи лицето му.
— Благодаря ти — промълви юношата.
Тя вече не гледаше към него и не реагира на думите му. Вместо това отвори сандък с дрехи и се зарови в него, за да извади риза.
— Вземи. Тази ще ти стане, тя е една от старите. — Тя прокара пръсти по плата. — Скъпа изработка. Той умее да избира.
— Наистина е така — отвърна Уинтроу. — Нали е избрал теб.
Това беше първият му опит да се прояви като галантен. Опитът не излезе особено сполучлив. В настъпилото мълчание Ета се взря в него, диреща потенциална обида в думите. Уинтроу се изчерви: какво го беше прихванало, за да изтърсва подобно нещо?
Тя подхвърли ризата към него; дрехата се разгърна като бяло крило. Полетът ѝ приключи върху ръцете му — тежка, здрава и мека тъкан. Ризата наистина беше много скъпа, прекалено качествена, за да бъде хвърляна по подобен начин. Дали в този жест не се криеше някакво послание, което жената дори не осъзнаваше, че е изпратила?
Уинтроу провеси подаръците на ръката си.
— Благодаря ти за дрехите — възпитано рече той.
Тя го погледна в очите.
— Сигурна съм, че Кенит би искал да се преоблечеш — каза Ета. И пресече благодарността му със следващите си думи. — Все пак ти ще се грижиш за него, а той изисква чистоплътност от онези край себе си. Би било добре да отделиш време да се изкъпеш и да си измиеш косата.
Уинтроу понечи да отвърне, че няма нужда, но осъзна противното. Действително беше започнал да се вмирисва. Ръцете си бе измил след операцията, но не се беше къпал от дни.
— Ще го сторя — потвърди той и отнесе дрехите навън.
Претъпканият безпорядък на борда вече му изглеждаше почти нормален. Погледът му бе свикнал с пропуканите врати, кървавите петна по дъските вече не му правеха впечатление.
По пътя си към палубата той прилепи гръб към стената, за да може да се размине с една двойка от задрасканите лица. Мъжът се казваше Дедж, малко глуповат. Той беше един от робите, които Ета бе избрала да придържат Кенит. Дедж почти никога не се отделяше от по-младата Сайла, както беше и сега — вглъбени в разговора си, двамата дори не забелязаха Уинтроу. Подобни неща бяха започнали да се случват на борда, той не би трябвало да се изненадва от това. След всяко бедствие започваше да се възвръща надежда, мъже и жени се сближаваха.
Уинтроу погледна подире им любопитно. Къде ли двамата щяха да открият единение? Колко ли време бяха прекарали в робство? Може би чуждото присъствие вече не ги притесняваше? Той осъзна, че се е зазяпал, и с известно раздразнение си припомни списъка със задачи, които си беше поставил. Да поговори с Вивачия. Да посети баща си. Да се нахрани. Да се изкъпе. Да се наспи. Да посети Кенит. Животът му придобиваше форма, с разписание и цел зад постъпките му. Той продължи пътя си към носа.