Капитан Тенира им даде още няколко мига да обмислят думите му, сетне продължи:
— Както казах, възможно е това да са неоснователните страхове на един старец. Какво, питам се, е най-лошото, което биха могли да ми направят? Биха могли да завземат кораба ми, когато спра край данъчния кей. И биха могли да арестуват мен и моя заместник. Тогава кой би отишъл да съобщи на близките ми за случилото се? Кой би се явил пред Търговския съвет, за да поиска помощ? Моите моряци си разбират от работата, но — той поклати глава — сред тях няма оратори, освен това те не са Търговци.
Алтея веднага разбра.
— И искате аз да го сторя.
— Ако си склонна.
— Разбира се. Без капка колебание. Дори се учудвам, че сметнахте за нужно да ме питате.
— Нито за миг не съм се съмнявал в съгласието ти. Само че има и друго — тихо продължи капитанът. — Колкото повече се замислям над промените, настъпили в Бингтаун, толкова по-песимистично очаквам пристигането ни. Като допълнителна мярка за сигурност ми се струва най-разумно отново да се преоблечеш като момче. Така ще можеш да напуснеш кораба по-лесно при нужда.
— Наистина ли смяташ, че е възможно да се стигне до това? — смаяно попита Граг.
Капитан Тенира въздъхна.
— Синко, в трюма ние имаме резервна мачта. Защо? Малка е вероятността да имаме нужда от нея, но някой ден може да ни се наложи. По същия начин избирам да мисля и за тези приготовления.
— На мен би ми се струвало, че я оставям да се оправя сама — възрази Граг.
Баща му го изгледа мълчаливо.
— Ако се стигне до най-лошото, така ще сме ѝ помогнали да избяга, преди капанът да се е затворил и около нея. За тях би било по-удобно да държат заложници от два Търговски рода.
— За тях? Кои са тези мистериозни хора? — намеси се Офелия. — И откога Търговците имат основания да се страхуват от когото и да било в родния си град? Още повече ако не става дума за Търговец? Бингтаун е нашият град. Сатрап Есклепий ни го даде преди години.
— А сатрап Косго се е заел да подкопава някогашното споразумение още от мига, в който обви раменете си с Мантията на справедливостта. — Капитан Тенира стисна устни, за да задържи някакви остри думи. Подир кратко мълчание той продължи по-спокойно. — В града ни укрепва друга власт. В началото ние не обръщахме внимание на бирниците. Дори и когато те поискаха такса за влизане в пристанището, ние сметнахме искането за разумно. Когато те поискаха правото да проверяват лично товара, вместо да разчитат на капитанската дума, ние се съгласихме със смях. Това беше нашият град. Техните подозрения бяха оскърбителни, ала по онзи начин, по който ни наскърбяват невъзпитаните деца. Ние не очаквахме онази вълна от новодошли, които се обединиха с данъчните служители на сатрапа, за да придобият власт. Никой от нас не е вярвал, че сатрапът би стиснал дружески алчната калсидска десница или че ще допусне мръсните им галери в наши води. — Тенира поклати глава. — Това са нещата, над които размишлявах тази нощ, и това е причината да смятам, че предпазливостта никога не се оказва излишна.
— Да, изглежда разумно… — поде Алтея, но Офелия не ѝ даде възможност да довърши:
— Ти спомена вероятност да ме завземат. Само че аз няма да го допусна. Аз не позволих на онези калсидски свине да стъпят на борда ми, няма да позволя да…
— Ще позволиш. — Бавните думи на капитана прекъснаха възмущението ѝ. — Точно както двамата с Граг ще позволим да бъдем арестувани. Аз дълго размишлявах над това. Време е Бингтаун да се събуди. Прекалено дълго ние спяхме и допускахме други да отгризват и откъсват от онова, което ни принадлежи. Преди няколко дни калсидски морски разбойници, ползващи се с одобрението на сатрапа, се опитаха да ни превземат. След около ден шайка бандити, носещи длъжностите на данъчни служители, на хора на закона, може да ни задържат. Ние ще им позволим да ни арестуват и отведат. Не защото признаваме правото им да сторят това, а за да покажем на Бингтаун властта, която тези нищожества са придобили. Опасността трябва да бъде съзряна навреме, докато все още е възможно да бъде отстранена. По тази причина те моля: дори и ако те се опитат да те превземат, дори и ако оставят въоръжена охрана на борда ти, позволи го. Щом Бингтаун се събуди, те няма да ни държат дълго. Нека Офелия се превърне в символа, около който ще се обедини гордостта на Търговците.
Офелия не отговори веднага.
— Най-вероятно си прав — призна тя. — Ще го направя, но само защото ти искаш това от мен.
— Добро момиче — похвали я капитанът. — Не се страхувай. Граг и аз ще се погрижим нищо да не ти се случи.