— За това и сама мога да се погрижа — отвърна тя, раздвижвайки рамене.
Капитанът се усмихна.
— Чувствам се по-добре, че споделих мислите си. — Той премести поглед към Граг, Алтея и накрая към луната. — Уморен съм — продължи той, обърнат към девойката. — Ще ме отмениш ли? И без това изглеждаш будна.
— Разбира се, капитане. И без това вие ми дадохте богата храна за размисъл.
— Благодаря ти. В такъв случай те оставям на служба, Алтея. Лека нощ, Граг.
— Лека нощ, капитане — отвърна синът му.
Точно преди Тенира да се отдалечи съвсем, Офелия отбеляза:
— Колко романтично! Той откри начин да ви остави сами на лунна светлина.
— Жалко, че ти не можеш да сториш същото — пошегува се Граг.
— И да ви оставя сами? Трябва да се засрамиш, че дори на шега изричаш подобно нещо.
Той не отговори, а се приближи към десния борд. Офелия смигна на Алтея и кимна натам, давайки ѝ знак да го последва. Девойката се навъси, но все пак се подчини.
— През последните дни не си разговаряла с мен — тихо каза Граг, загледан в морето.
— Работата не ми оставяше свободно време. Искам да си заслужа удостоверението, което баща ти ще ми издаде.
— Ти вече си го заслужила. На борда няма човек, който да укори способностите ти. Освен това не мисля, че си имала чак толкова работа. По-скоро смятам, че последният ни разговор те е смутил.
Тя не отрече. Вместо това отбеляза:
— Ти винаги говориш прямо, нали? Това ми харесва.
— Недвусмислените въпроси получават недвусмислени отговори. Един мъж обича да знае позицията си.
— Разумно. А една жена се нуждае от време за размисъл. — Алтея се постара да отговори шеговито, а не хапливо.
Без да извръща глава към нея, Граг продължаваше да настоява.
— Повечето жени не се нуждаят от време да решат дали биха могли да обичат някого.
Наистина ли се долавяше леко наскърбление в гласа му?
— Не мисля, че това беше нещото, което ти ме попита — отвърна Алтея. Това не беше лъжа. — Смятах, че обсъждаме възможността да сключим брак. Ако ме питаш дали бих могла да те харесам, отговорът е положителен. Ти си разумен, любезен и мил. — Алтея погледна към Офелия. Фигурата бе застинала в напрежението си, загледана във водата. Девойката леко повиши гласа си. — Да не говорим, че си много красив и ти предстои да наследиш прекрасен кораб.
Както се бе надявала, той също се присъедини към смеха ѝ. Напрежението се разпръсна. Граг отпусна длан върху нейната. Алтея не се отдръпна, но добави с по-тих глас:
— Бракът не е свързан единствено с обичта. Особено когато става дума за съюз между два Търговски рода. В нашия случай не става дума само за нас двамата, а за обединяването на нашите семейства. Има много неща, за които трябва да мисля. Ако се омъжа за теб и започна да плавам заедно с теб, какво ще стане със собствения ми кораб? Всичко онова, което сторих през изминалата година, Граг, бе подчинено на намерението ми да си върна Вивачия. Дали бракът с теб би означавал да се отрека от нея? — Тя се обърна с лице към него; младежът също раздвижи глава. — Ти би ли оставил Офелия, за да станеш мой съпруг и да дойдеш да живееш с мен на борда на Вивачия?
Смайването върху лицето му издаваше, че той никога не се е замислял над подобен въпрос.
— Това е само най-прекият проблем. Трябва да се замисля и за друго: какво бих допринесла за нашия брак, освен дълговете на рода си? От баща си аз не наследих нищо, Граг. Останаха ми единствено уменията, на които той ме научи. Сигурна съм, че близките ми биха ми дали някаква зестра, пък дори и символична. Но тя по никакъв начин не би се доближавала до онова, което се очаква от едно Търговско семейство. — Младата жена поклати глава. — Някоя от потомките на Трите кораба би ти донесла повече пари. За сливането с подобен род те биха платили богато.
Граг отдръпна ръка и с хладнеещ глас попита:
— Това ли според теб е била причината за моето предложение? Да получа зестрата ти?
— Не. Но това пак е нещо, за което трябва да мисля, дори и единствено от гледна точка на достойнството си. Ти беше този, който каза, че планирането трябва да идва преди страстта. Аз правя точно това, оглеждам ситуацията от всички възможни ъгли. Граг, погледни на нещата безпристрастно. Омъжвайки се за теб, аз не само трябва да се откажа от кораба си, но и да го оставя в ръцете на човек, когото презирам от дъното на душата си. Оженвайки се за мен, ти пропускаш възможността да сключиш брак с партньорки, които биха донесли далеч по-големи ползи за семейството ти. Погледнат по този начин, съюзът ни не изглежда обещаващ.