Граг бавно си пое дъх.
— Права си. Освен това…
— Просто я целуни, глупчо! — шумно просъска Офелия.
Алтея избухна в смях, неочаквано погълнат от устните му. Целувката беше сепваща, но начинът, по който тялото ѝ реагира на него, бе шокиращ. Прониза я гореща тръпка; тя се обърна към него, отпускайки ръка върху рамото му. Тя очакваше, че мъжът ще я прегърне и ще продължи целувката. Преди да е успяла да реши колко далеч ще му позволи да продължи, той отдръпна лицето си от нейното и леко отстъпи назад. Това беше Граг, а не Брашън, напомни си тя. Той бе ръководен от мислите, а не от страстите си.
Алтея нямаше да допусне разочарование. В момента, в който той отдръпна устата си от нейната, тя увери себе си, че само мигове по-късно сама е щяла да се отдръпне. С Граг Тенира тя трябваше да се отнася сериозно. В случая не ставаше дума за някакво заиграване. Отношенията с него щяха да окажат влияние върху целия ѝ оставащ живот в Бингтаун. Предпазливостта беше за предпочитане.
Затова тя си пое дъх.
— Гледай ти! — каза тя с тон, целящ да изразява единствено изненада.
— Извинявай — промърмори той и погледна встрани с полуусмивка, която не изглеждаше да съдържа съжаление. — Офелия ме командва насам-натам още откакто бях на осем.
— Това наистина звучеше като заповед — добронамерено се съгласи девойката и отново се обърна към борда. След миг дланта му отново покри нейната ръка.
— Ще има трудности, които да преодолеем — каза Граг, продължаващ предишния им разговор. — Но това се отнася за всяко начинание. От теб искам просто да помислиш над предложението ми, Алтея. Не бих могъл да искам отговор сега. Ти не си го обсъдила с близките си, аз също не съм разговарял с родителите си. Още не знаем какво посрещане ни очаква в родното пристанище. Просто бих искал да обмислиш предложението ми. Това е всичко.
— Ще го сторя — обеща Алтея. Обгърналата ги нощ бе мека, а дланта на мазолестата му ръка бе топла.
Тя не знаеше какво капитан Тенира или Граг са казали на екипажа, ала никой от моряците не изглеждаше изненадан, когато тя стъпи на палубата със старата си маскировка. Офелия навлезе в пристанището сред свеж ветрец, под който моряците работеха оживено. Може би някой от тях бе разпознал Ател от Кандило, но никой не сглупи да го обсъжда. Не, моряците се ограничаваха до добронамерени закачки.
Офелия плаваше с охота. Тя притежаваше огромен опит и си сътрудничеше с екипажа си, а на кормчията подвикваше предложения. Моряците не насочваха сбирщина от дъски, платна и въжета, а помагаха на едно разумно създание да се прибере у дома.
Близо до сушата бяха спуснати лодките ѝ, за да спомогнат на отвеждането ѝ до кея. Алтея заемаше място на едно от веслата; капитан Тенира бе решил, че това е най-добрият начин да я отдалечи от кораба и да ѝ даде възможност да се измъкне. Предвид тези приготовления беше почти разочароващо да видят, че пристанищният трафик изглежда съвсем обичайно. Никой не обръщаше специално внимание на Офелия.
Видът на гъмжащото пристанище извика у Алтея внезапен прилив на чувства, надвишаващ обичайната носталгия. С баща си тя бе пътувала и по-продължително, и по-далече. И въпреки това ѝ се струваше, че не е виждала Бингтаун от години.
Пристанищният град бе обгърнат от искрящия син цвят на залива. Ярката зеленина на стелещи се хълмове го ограждаше. Още по време на приближаването към сушата Алтея долови миризмата на дим, гозби и добитък. Пронизителните викове на продавачите отекваха над водата, улиците изобилстваха от оживление, а пристанищните води не им отстъпваха по нищо. Между брега и закотвените кораби съществуваше постоянно движение. Малки риболовни съдове си проправяха път край огромните си събратя и посестрими, за да отнесат улова си за продан. Всичко това представляваше симфония от гледки, звуци и ухания, а нейната тема се наричаше Бингтаун.
Сред тази хармония изникна дисонанс, когато оттеглянето на един кораб разкри калсидска галера, привързана край данъчния кей. Флагът на сатрапа висеше унило от върха на единствената мачта. Още с първия си поглед Алтея видя, че това не е същата галера, с която се бяха сблъскали: тази носеше фигурата на озъбена котка и освен това отсъстваха следи от пожар. Ала това само задълбочи смръщването на младата жена. Колко ли от тези съдове плаваха сред бингтаунски води? И защо местните изобщо ги допускаха в пристанището си?
Тези си мисли тя задържа за себе си, съсредоточавайки се изцяло върху задълженията на обикновен моряк. Когато капитан Тенира ѝ изръмжа да му донесе торбата и да го последва, Алтея не се сепна в отговор на необичайното нареждане. Тя осъзна, че той иска тя да присъства на разговора му с данъчния служител.