Затова девойката нарами платнената торба и покорно последва капитана. Граг, като негов заместник, остана на борда, за да надзирава кораба.
В помещението на данъчната служба ги посрещна чиновник, който поиска да види списъка на товара им. Алтея избягваше да го поглежда, дори и когато Тенира стовари пестник върху масата и поиска да разговаря с неговия началник.
Чиновникът подскочи сепнато и едва в следващия миг се овладя.
— Днес аз отговарям за службата, сър. Митническата декларация, ако обичате.
С презрение Тенира захвърли снопа документи.
— Ето ти декларацията. Заравяй нос вътре и изчислявай колко дължа. Но ми доведи човек, с когото да мога да разговарям за нещо повече от пари и товар. Искам да подам оплакване.
Вратата на едно от вътрешните помещения се отвори и от нея пристъпи мъж, облечен в роба. Той имаше почти изцяло обръсната глава, запазила само кичур, което посочваше, че той е висш служител на сатрапа. Появилият се бе пухкав. Ръкавите, гърдите и подгъвът на робата му бяха украсени с бродерия. Пухкавите му ръце се сключиха пред корема.
— Защо обиждате моя помощник? — поиска да знае бюрократът.
— Какво прави калсидска бойна галера в пристанището? Защо подобна галера нападна кораба ми, дръзвайки да си служи с името на сатрапа? Откога враговете на Джамаилия имат правото да пускат котва в Бингтаун?
Тенира съпровождаше всяко от тези питания с удар по плота.
Появилият се го изгледа невъзмутимо.
— Калсидските капери служат на сатрапа. Те имат правото да пускат котва тук, защото сатрапът им възложи да охраняват Вътрешния проход. И двете патрулни галери предоставиха пълен набор от документи и препоръки. Тяхното единствено предназначение е да ограничават пиратството. Те ще нападат морските разбойници и незаконните им поселища. Освен това ще преследват контрабандистите, които работят в съдружие с пиратите. Ако престъпниците не разполагаха с пазар, където да пласират плячката си, дейността им далеч не би била толкова доходоносна. — Висшият служител повдигна едната си ръка, за да отстрани гънка от ръкава си. С отегчен глас той продължи. — Истина е, че получихме няколко оплаквания за калсидското присъствие, само че данъчният кей принадлежи на сатрапа. Той единствен би могъл да забрани на галерите да спират тук. А той им е дал изричното си разрешение. — Служителят изсумтя презрително. — И аз не мисля, че капитанът на един товарен кораб може да отменя думата на сатрапа.
— Този кей може и да принадлежи на сатрапа, но заобикалящите го води принадлежат на залива, който по споразумение принадлежи на Търговците. По традиция и по закон ние не допускаме калсидски съдове във водите си.
Без да гледа към капитана, но със същото отегчение, служителят отвърна:
— Традициите се променят, законите също. Бингтаун вече не е забравена провинция, капитан Тенира, а оживен и развиващ се търговски център. В негова полза е, че сатрапът предприема действия срещу пиратите, измъчващи околните води. Бингтаун трябва да засили връзките си с Калсид. Джамаилия не вижда причина да смята Калсид за враг. Какви основания има Бингтаун?
— Джамаилия не споделя оспорвана граница с Калсид. Джамаилските ферми и селища не са били ограбвани и опожарявани. Нашата враждебност към Калсид се основава на историята, а не на безпочвена неприязън. Тези кораби нямат правото да стоят в нашето пристанище. Интересно ми е защо Съветът на Търговците не е повдигнал този въпрос.
— Нито мястото, нито времето са подходящи за вътрешната политика на Бингтаун — рязко заяви служителят. — Мое задължение е да служа на сатрапа, като събирам полагащите му се данъци. Корум, още ли не си приключил? Взех те на работа тук, защото вуйчо ти ме уверяваше в бързината на изчисленията ти. Защо се бавиш?
На Алтея почти ѝ стана жал за чиновника. Но той бе свикнал да бъде подлаган на подобни изблици, защото се усмихна покорно и се оживи.
— Така — замърмори той, явно заради насочените към него погледи. — Такса котва, такса за охрана, за патрул… И доплащане за платове с произход извън Джамаилия…
Чиновникът надраска някакво число върху плочката, но преди Алтея да е успяла да го разчете, началникът я грабна от масата. Той стори това, за да забоде неодобрителния си (и неизрязан) нокът под крайната дължима сума.
— Изчислил си грешно! — просъска той.
— Определено се надявам да е така! — разпалено заяви капитан Тенира. Той бе по-висок от данъчния служител, та лесно бе надникнал над рамото му. — Това е двойно повече от таксите, които платих при предишното си влизане в пристанището. Освен това процентът за платовете…