— Таксите бяха повишени — прекъсна го началникът на данъчната служба. — Освен това бе въведено доплащане за неджамаилските продукти от обработен метал. Вашите съдове попадат в тази категория. Допълни! — Той стовари плочката пред чиновника, който сведе глава в поредица от кимвания и веднага посегна да коригира изчисленията си.
— Ринстин е джамаилски град! — възмути се капитан Томи Тенира.
— Ринстин, подобно на Бингтаун, признава джамаилската власт, но не попада в границите на Джамаилия. Длъжен сте да заплатите.
— Нямам такова намерение! — възкликна Тенира.
Алтея потисна ахването си. Тя бе очаквала от капитана да започне да се пазари за дължимото. Пазаренето бе същината на тукашното общество, никой не плащаше първоначалната цена за каквото и да било. От Тенира се очакваше да предложи щедър подкуп под формата на обилна почерпка в някое от близките заведения или част от скъпите стоки на борда на Офелия. Тя за пръв път чуваше Търговец да отказва да плати.
Началникът присви очи насреща му, след това презрително шавна с рамене.
— Ваша воля. За мен е все едно. Вашият кораб ще остане тук, неразтоварен, докато не изплатите всичко дължимо по закон. — Той повиши глас. — Стражи! Бъдете така добри да влезете! Може да има нужда от вас.
Тенира дори не си направи труда да поглежда към двамата едри мъже, които се появиха. Цялото му внимание остана насочено към началника.
— В тези такси няма нищо законно. — Капитанът допря показалец към плочката, над която писарят все още се суетеше. — Какво означава охрана? Ами патрул?
Началникът въздъхна с вида на човек, който страда от незаслужено проявяваното си снизхождение.
— Как очаквате от сатрапа да изплаща възнаграждения на онези, които той е наел да ви защитават?
По-рано Алтея бе подозирала, че гневът на Тенира в действителност представлява част от някаква тактика. Ала сега тя бе принудена да изостави тази си версия; нямаше как лицето на капитана да почервенее по такъв начин престорено.
— Имате предвид онези калсидски отрепки? Велики Са, отнеми слуха ми, та да не ми се налага да слушам подобни глупости! Аз няма да плащам, за да могат онези пирати да стоят на котва в нашето пристанище.
Охранителите бяха се приближили съвсем, от двете страни на капитан Тенира. Ролята на юнга изискваше от Алтея да си придаде наперен вид. Ако капитанът се впуснеше в бой, от нея щеше да се очаква да посрещне примера му. Всеки що-годе свестен юнга би направил това. Само че младата жена не гореше от нетърпение да го стори. Тя никога не бе влизала в юмручен бой, ако не се броеше една отдавнашна заигравка с Брашън. Въпреки това тя стисна зъби и избра по-младия от двамата охранители за своя цел.
Но до бой не се стигна. Тенира понижи глас и изръмжа:
— Бъдете сигурен, че ще повдигна този въпрос пред Съвета на Търговците.
— Сигурен съм, господине — провлачи началникът. Алтея реши, че той не блести с особен разсъдък. Никой разумен човек не би избрал да провокира човек като капитана. В този момент тя отново очакваше, че Тенира ще замахне с юмрук.
Тенира рязко подкани Алтея да го последва и сам пое навън. Той мълча по целия път до кораба. На борда му той я отпрати с думите:
— Върви да доведеш първия помощник. Ще ви чакам в каютата си.
Докато тя се върне, следвана от Граг, капитанът бе налял три чашки с ром. Своята той изпи веднага, без да се спира на формалности. Алтея последва примера му, защото случилото се в данъчната служба я бе покъртило.
— Положението е лошо — обърна се Тенира към сина си вместо приветствие. — По-лошо, отколкото се опасявах. Калсидците не само стоят на котва тук, а Търговският съвет дори не се е опитал да оспори. Има и друго. Проклетият сатрап е повишил таксите и е измислил нови, за да изплаща престоя на негодниците!
— Не ми казвай, че си платил. — Граг го изгледа невярващо.
— Естествено, че не съм! — изсумтя Тенира. — Някой трябва да започне да се опълчва на тези глупости. Малко е трудно да си първият, но съм готов да се обзаложа, че много скоро и други ще последват примера ни. Данъчният каза, че ще ни задържи тук. Хубаво. Докато оставаме тук, ние заемаме място. След още няколко кораба той няма да може да преглежда следващите съдове. Граг, от теб ще искам да поговориш с Офелия. Нека тя бъде колкото се може по-нетърпима. Да създаде малко дискомфорт на пристанищните работници и минувачите.