Алтея установи, че е започнала да се усмихва. Помещението, в което се намираха тримата, се бе изпълнило с атмосферата на задаваща се буря. Това действително беше така. Тя си спомни, че баща ѝ от години се беше подготвял за подобно нещо. И все пак бе смайващо да гледа как възрастен капитан като Тенира оповестява готовността си да привлече към себе си първата мълния.
— С какво бих могла да помогна аз? — попита го тя.
— Прибери се у дома. Разкажи на майка си всичко, което видя днес. Не видях Вивачия в пристанището, но ако все пак тя се е прибрала, ще искам от теб да загърбиш неразбирателствата и да обясниш на Кайл защо трябва да проявяваме единство в борбата си. Самият аз скоро ще отида вкъщи. Граг, поверявам кораба на теб. При най-малкия намек за неприятности изпрати Калко. Алтея?
Алтея бавно кимна в отговор на думите му. Колкото и да мразеше мисълта да се помирява с Кайл, капитан Тенира бе прав. Сега не беше моментът за разединение сред Търговците.
Начинът, по който двамата мъже се усмихнаха насреща ѝ, оправдаваше тази жертва.
— Знаех си, че ще мога да разчитам на теб, девойче — меко рече капитанът.
— Аз също — отвърна Граг, широко ухилен.
Глава десета
Завръщане у дома
Домът на семейство Вестрит, подобно на останалите Търговски домове, бе разположен в залесеното подножие на хълмовете, обгръщащи Бингтаун. Той се намираше на кратък път от пристанището или на една приятна разходка разстояние. И в двата случая по пътя човек виждаше останалите Търговски имения, разположени встрани от главния път. Пресичаха го цъфтящи живи плетове и пътища, чиито дървета зеленееха. Каменната стена на Осуелови бе покрита с бръшлян. Край портата им жълтееха нарциси. Пролетният ден гъмжеше от птича песен и бе изпъстрен с шарената сянка на разлистени дървета. А към всичко това се прибавяше уханието на първите цветя.
Никога преди пътят не беше ѝ се струвал тъй дълъг.
Струваше ѝ се, че отива към смъртта си.
Алтея все още носеше дрехите на момче — бе изглеждало най-разумно да напусне пристанището преоблечена. Интересно как майка ѝ и сестра ѝ щяха да я посрещнат? Поне Кайл нямаше да присъства: тя бе изпитала почти равни количества разочарование и облекчение, когато не бе успяла да зърне Вивачия в пристанището.
Дори не беше изминала пълна година от скарването ѝ с него, накарало я да напусне своя дом. В рамките на това време тя бе научила толкова много неща, че ѝ се струваше, че е отсъствала десетилетие. Искаше ѝ се близките ѝ да разпознаят израстването ѝ. Но тя се боеше, че те ще виждат единствено дрехите и намаслената коса и ще решат, че това е детински маскарад. Майка ѝ винаги бе изтъквала нейната упоритост, а години наред Кефрия бе смятала, че сестра ѝ е готова да потъпче семейната чест само заради едното удоволствие. Как щеше да се върне при тях в този си вид и да ги накара да повярват, че е узряла и е достойна да поеме капитанското място на семейния кораб? Как щяха да я приветстват: с гняв или с хладно презрение?
Тя яростно тръсна глава, за да я прочисти от тези мисли, и зави по алеята, отвеждаща към дома. Направи ѝ впечатление, че рододендроните край портата не са били подрязани. Ланшните растения вече се покриваха с пъпки. Тя почувства известна тревога. Градинарят Кол винаги се бе отнасял с особено внимание към тези храсти. Може би нещо се беше случило с него?
Приближаването към дома ѝ даде възможност да забележи и други признаци за занемарената градина. Отделните лехи бяха започнали да се смесват. Яркозелените листа се разгръщаха върху розови храсти, които все още носеха почернелите от студа миналогодишни листенца. Глициниите бяха паднали от решетките и пълзяха свободно; строшени клони все така лежаха по земята.
Алтея почти очакваше да завари къщата изоставена: това би съответствало на немарата в градината. Ала прозорците бяха широко разтворени, за да пропускат пролетния ден, и от вътрешността долитаха оживените звуци на флейта и арфа. Няколко коли, спрели пред вратата, издаваха наличието на някакво събиране. Съдейки по смеха, който долетя, поводът бе приятен. Девойката се насочи към задния вход, а учудването ѝ нарастваше с всяка следваща крачка. Нейните близки не бяха организирали никакви мероприятия от разболяването на баща ѝ. Дали това означаваше, че майка ѝ е сложила край на траура си? Не, това не изглеждаше типично за нея. Но пък Алтея не можеше да си представи Роника да загърби градините, а да пръска пари за веселие. Тя не можеше да открие логика. Връхлетя я лошо предчувствие.
Кухненската врата стоеше отворена, за да процежда изкусителната миризма на пресен хляб и сочно месо в съревнование с уханията на пролетта. Стомахът на Алтея веднага съумя да оцени качествата на истинска храна: домашен хляб, прясно месо и зеленчуци. Това я накара да реши, че се радва да се прибере, без значение как ще бъде посрещната. Тя прекрачи прага на кухнята и се огледа.