Жената, която месеше тесто, не ѝ беше позната. Същото важеше и за момчето, което се суетеше около печеното. В това нямаше нищо необичайно: слугите често циркулираха из дома на Вестрит. Търговските семейства редовно задигаха най-добрите готвачи, бавачки и икономи, като ги изкушаваха с по-високи заплати и допълнителни привилегии.
През вътрешната врата изникна слугиня, понесла празен поднос. Тя го остави шумно и се обърна към Алтея.
— Ти какво искаш? — попита прислужницата. Гласът ѝ бе едновременно хладен и отегчен.
Като никога Алтеиният ум се прояви като достатъчно чевръст. Тя направи символичен поклон:
— Нося съобщение от капитан Тенира, собственик на живия кораб Офелия, до Търговката Роника Вестрит. Важно е. Той ме помоли да ѝ го предам лично.
Тъй. Това щеше да ѝ предостави известно време насаме с майка ѝ. Щом в къщата имаше гости, Алтея не искаше да бъде видяна в настоящия си вид.
Слугинята придоби смутен вид.
— Точно сега тя има гости. Много важни гости. Това е прощално събиране. Не би било удобно да я викам сега. — Тя прехапа долната си устна. — Съобщението не може ли да изчака малко? Може би докато се нахраниш? — При предлагането на този дребен подкуп жената се усмихна.
Алтея се улови, че кима. Миризмата на прясната храна я караше да преглъща често. Защо пък да не се нахрани в кухнята и да се изправи срещу майка си и сестра си на пълен стомах…
— Може да изчака. Нещо против първо да си измия ръцете? — Тя кимна към кухненската помпа.
— На двора има корито — изтъкна готвачът, напомняйки за настоящия статус, който дрехите на Алтея изтъкваха. Алтея се усмихна и излезе да се умие на дворната помпа, а при завръщането ѝ чинията вече я чакаше. Не ѝ бяха дали от най-доброто, разбира се; печеното беше малко прегоряло, освен това от хляба ѝ бяха отрязали крайщник. Но пък имаше и сносен резен сирене, а също и бучка прясно масло, заедно с малко черешово сладко. И всичко това върху напукана чиния.
От един юнга не можеше да се очаква познаването на прибори, затова такива не бяха придадени. Алтея трябваше да се задоволи да се храни с пръсти, приседнала на един висок стол в ъгъла.
В началото тя ядеше стръвно, съсредоточена единствено върху храната. Коричката на печеното ѝ се струваше далеч по-наситена с вкусове и от най-скъпите пържоли. Хрупкавата мазнина се раздробяваше по божествен начин между зъбите ѝ. Прясното масло се топеше върху още топлия от фурната хляб. С последните остатъци от къшея тя отопи сладкото.
Успокоила глада си, тя можа да обърне по-голямо внимание на обкръжаващата я среда. И да погледне на някога познатата стая с нови очи. Като малка това помещение бе ѝ се струвало огромно и удивително, място, което не ѝ бе позволено да оглежда изцяло. Тъй като бе започнала да плава с баща си преди да е надживяла това си любопитство, кухнята бе запазила тази си мистериозност. Ала сега Алтея можеше да я види в действителност: обширно и оживено пространство, сред което властваше готвачът. Слугите и слугините, завръщащи се от сервиране, не пропускаха да разкажат накратко онова, което са видели. Те говореха за гостите фамилиарно, в някои случаи дори с презрение.
— Ще ми трябва още един поднос кренвиршки. Търговецът Гръмогласни смята, че ние ги печем специално за него.
— Това не е нищо. Ти да видиш какво прави онази Орпел. Погледни чинията. Всичко това е от нея; отхапе по веднъж от нещо и после го остави настрана. Явно смята, че някой от мъжете ще забележи сдържаността ѝ и ще се влюби.
— Как се справя вторият избраник на императрицата? — с любопитство попита готвачът.
В отговор един лакей гаврътна въображаема чаша:
— Дави мъките си, въси се към съперника и се подмазва на Нейно превъзходителство. И отново. И всичко това много деликатно, разбира се. Този човек трябва да стане актьор.
— Тя е тази, която е за сцената. В един момент прави мили очи към воала на Рейн, а когато танцува с него, над рамото му пърха с клепачи към младия Трел. — Слугинята, отбелязала това, изсумтя презрително. — И двамата си трошат краката да играят по свирката ѝ, обаче съм готова да се обзаложа, че тя не се интересува от тях, а само от забавлението, което ѝ предоставят.
В началото Алтея слушаше развеселено. Скоро след това лицето ѝ започна да пламва, защото тя осъзна, че слугите на дома винаги са се изказвали за нейните близки по подобен начин. Тя сведе глава, заби поглед в чинията и бавно започна да оформя от клюките чудатия образ на настоящото състояние на рода Вестрит.