Потокът на гневните думи я свари неподготвена.
— Опитах се да ти пиша — каза тя. Лъжеше като дете, сварено да върши пакост.
Майка ѝ намери силата да се надигне и да пристъпи към нея, обвинително протегнала пръст.
— Нищо подобно! — с горчилка натърти тя. — Изобщо не ти е хрумвало да го сториш.
Роника спря и поклати глава.
— Ти толкова приличаш на баща си. Дори лъжеш като него. Алтея. Момиченцето ми.
И майка ѝ неочаквано я прегърна, както не бе правила от години. Алтея стоеше неподвижно, напълно смаяна. Миг по-късно смайването отстъпи на ужас, защото майка ѝ започна да ридае.
— Съжалявам — смутено каза Алтея. Няколко мига по-късно тя добави. — Какво е станало? Какво не е наред?
Известно време майка ѝ мълча. Накрая тя си пое мъчителен дъх, отстъпи назад и обърса очите си с ръкав като дете. Грижливо нанесеният грим остави петно върху ръкава и се размаза върху лицето ѝ. Но възрастната жена не обърна внимание на това, а с несигурни крачки се върна до дивана, където отпи голяма глътка вино. Отново седнала, тя се опита да се усмихне. Размазаният грим изкриви жеста по стряскащ начин.
— Нищо не е наред — тихо каза тя. — Всичко, което можеше да се обърка, се обърка. С изключение на едно. Ти си у дома и си жива.
Искреното облекчение върху лицето ѝ бе далеч по-мъчително от гнева ѝ.
Трудно беше да прекоси стаята и на свой ред да се настани върху канапето. Още по-трудно беше да изрече с овладян глас:
— Разкажи ми.
В продължение на месеци Алтея бе очаквала завръщането си, за да разкаже историята си, да принуди близките си най-сетне — най-сетне — да изслушат и нейната гледна точка. Ала сега тя знаеше с увереността на фанатично вярващия, че най-напред трябва да изслуша майка си.
Роника я погледна мълчаливо. И тогава думите ѝ се отприщиха в задъхано повествование, описващо бедствие подир бедствие. Вивачия закъсняваше. Тя вече трябваше да се е прибрала. Имаше вероятност Кайл да е продължил направо към Калсид, но пък тогава той щеше да е съобщил за намерението си по някой от срещнатите кораби. Защо не бе го сторил? Той знаеше лошото състояние на семейните финанси. Би трябвало да предаде нещо на съпругата си, за да има с какво Кефрия да се оправдае пред кредиторите.
Малта се бе впускала в безкраен низ от лудории. Тази история Роника се затрудняваше да започне, но крайният ѝ резултат бе довел до интереса на един от Дъждовните Търговци. Тъй като неговият род бе закупил оставащите задължения по изплащането на Вивачия, любезността и политиката изискваха от Вестритови да му отделят внимание, макар че Малта далеч не беше готова за годеж.
На всичкото отгоре Давад Рестарт успял да се намеси в този хаос и цяла седмица правел гаф подир гаф в неотклонното си намерение да придобие печалба от това ухажване. Той беше човек без всякакъв такт, но не и без нюх. Бе се наложило Роника да употреби цялото си хитроумие, за да не позволи семейството на Рейн да се наскърби.
Кефрия настоявала да се намеси в семейните дела. Това ѝ се полагаше по право, ала тя не им обръщала нужното внимание. Тя изцяло се съсредоточавала върху дъщеря си, без да обръща внимание, че нивите са разорани едва наполовина, а до сеитба остава само седмица. Късна слана попарила половината реколта от ябълковите градини. Покривът на една от спалните в източното крило протекъл, а нямало пари за поправката му. Но ако не бъдел ремонтиран скоро, целият таван щял да…
— Майко — меко я прекъсна Алтея. Наложи ѝ се да повтори повика си, защото Роника се бе увлякла. — Поспри за момент. Зави ми се свят!
— А питаш ли какво ми е на мен? — уморено отвърна Роника.
— Не разбирам. — Младата жена се опитваше да говори спокойно, макар да ѝ идеше да закрещи. — Кайл използва Вивачия, за да пренася роби? А Малта на практика е била продадена на Дъждовните Търговци, за да изплати задълженията ни по кораба? Как е възможно Кефрия да е допуснала това? Ами ти? И как така е възможно състоянието ни да е толкова лошо, пък дори и Вивачия още да не се е върнала? Крайбрежните земи не донасяха ли достатъчно приходи?
Сега беше ред на майка ѝ да настоява за успокояване.
— Разбирам, че тези новини те шокират. Аз станах свидетелка на постепенното загъване, а ти научаваш за самия му край. — За момент Роника притисна слепоочията си. — Как ще те преоблечем, без да накараме слугите да задават въпроси? — промърмори тя на себе си.
Старицата неочаквано въздъхна.