В пазарната част на града тя установи, че забелязва множество непознати лица. И не ставаше дума за хора, които бе забравила по време на дългото си отсъствие — през последните десет години тя рядко бе престоявала у дома повече от няколко месеца. Не, тези непознати говореха с джамаилски акценти и носеха дрехи, каквито човек би очаквал да зърне в Калсид. Непознатите мъже бяха все млади, най-много в началото на тридесетте. Те бяха препасали широки мечове в украсени ножници, а кесиите си окачваха на коланите, за да изтъкнат заможността си. Тежките поли на жените, които крачеха подире им, бяха покрити с цепки, през които се виждаха прозирни фусти. Тези жени носеха дебели слоеве грим, които по-скоро прикриваха, отколкото подчертаваха лицата им. Мъжете имаха склонност да говорят по-високо от необходимото, в старание да привлекат колкото се може повече внимание към себе си. Често тонът им бе арогантен и самонадеян. Жените им пристъпваха с нервност, отмятаха глави и жестикулираха. Те носеха силни парфюми и големи обици. В сравнение с тяхната пищност дори куртизанките биха изглеждали незабележими.
По улиците Алтея забеляза и още една класа непознати хора. Всички те носеха робски татуировки на лицата си. В техните жестове личеше желание да останат колкото се може по-незабелязани. От пръв поглед личеше, че броят на слугите в града се бе увеличил. Те пренасяха товари и стискаха юздите на коне.
Тя се загледа в някакво момче, разперило слънчобран над две момичета почти на неговата възраст, за да ги предпазва от меките пролетни лъчи. Когато по-малкото момиченце удари невръстния роб и го смъмри, задето не държал чадъра достатъчно добре, Алтея едва се сдържа да не зашлеви с все сила глезлата на свой ред. Момчето беше прекалено малко, за да свежда глава тъй покорно. Освен това то крачеше босо върху студения калдъръм.
— Подобна гледка би разкъсала сърцето ти. Ала тези двете от малки биват приучавани да нямат сърца.
Алтея се сепна от тихия глас, прозвучал досами ухото ѝ. Тя рязко се извъртя, за да види Янтар, застанала на крачка от нея. Погледите им се срещнаха; другата жена повдигна вежда и с по-висок, високомерен тон обяви:
— Ще ти дам една медна монета, моряче, ако ми пренесеш тези материали.
— Ще се радвам да помогна — отвърна Алтея и отдаде почит по моряшки. Подир това тя взе парчето дърво, което се оказа далеч по-тежко от очакваното. Докато го наместваше в ръцете си, забеляза веселие в топазените очи на приятелката си.
Янтар се обърна и се отправи към Дъждовната улица, следвана почтително от мнимия юнга.
И в тази част на града нещата се бяха променили. По-рано само няколко магазина се охраняваха нощем, а не повече от един или два имаха охрана и през деня. Сега почти всеки дюкян можеше да се похвали с навъсен портиер, окачил къс меч или дълга кама на колана си. Чудатите и наистина вълшебни стоки от Дъждовните земи бяха изложени единствено зад решетъчни витрини. Липсваха предишното ухание на парфюми и подправки и напевите на вятърни камбанки. Сред улиците все така цареше оживление, ала и сред продавачи, и сред купувачи се забелязваше една сдържана предпазливост, която никак не радваше погледа. Дори магазинчето на Янтар си имаше пазач. Въпросната млада жена носеше кожен жакет и небрежно си играеше с окачените на колана ѝ оръжия, докато чакаше работодателката си да отключи. Тя имаше дълга руса коса, стегната на опашка, и се усмихна на Алтея, докато последната смутено минаваше край нея. Със същия поглед някоя охранена котка би оглеждала тлъст плъх.
— Изчакай отвън, Джек. Още не съм готова да отворя — каза ѝ Янтар.
— Както желаеш, стопанке — отвърна жената. Тя говореше с акцент, който чудато изкривяваше изговора ѝ. С един замислен поглед към Алтея Джек се отдръпна и затвори вратата.
— Къде си я намерила? — смаяно попита Алтея.
— Тя е стара приятелка. И ще се разочарова, когато открие, че си жена. А това тя ще открие. Нищо не ѝ убягва. Но няма опасност, че ще те издаде. Тя е мълчалива като гроб. Вижда всичко, но нищо не казва. Съвършеният служител.
— Просто ми е странно да приема, че ти имаш служители.
— Предпочитам да не го правя, но стана наложително да оставя охрана в магазина си. Реших да се преместя да живея другаде, а покрай увеличилите се взломове трябваше да оставя човек, който да пази магазина нощем. Джек се нуждаеше от място, където да живее: тази подредба устройва и двете ни.
Янтар взе парчето дърво и го остави настрана. Сетне, изненадвайки Алтея, тя я хвана за раменете и се загледа в лицето ѝ.