— Да, тя е на първо място — потвърди Алтея. — Аз също си мислех за това, когато поканих Янтар да ме придружи.
— Това никак не ме изненадва — с мек глас каза Граг и дръзна да докосне ръката ѝ. След това той се поклони към Янтар. — За мен е чест да се запозная с всеки, когото Алтея нарича свой приятел. За мен това е достатъчна препоръка.
— Моят син ми дава пример за обноски. Простете, госпожице. Аз съм Томи Тенира, Търговец и капитан на живия кораб Офелия. Това е Граг Тенира, мой син.
В този миг Алтея осъзна, че не знае фамилното име на Янтар. Но приятелката ѝ я изпревари и тук, изричайки:
— Аз съм Янтар, майсторката на накити от Дъждовната улица. С нетърпение чакам да се запозная с вашия кораб.
Без повече формалности капитанът ги поведе към носа. Там веднага пролича, че Офелия прелива от любопитство. Тя оглеждаше Янтар с едва сдържано възмущение, което неволно накара Алтея да се усмихне. Веднага щом присъствието на непознатата бе обяснено, фигурата се извърна към нея и протегна обгорените си ръце.
— Смятате ли, че ще успеете да ми помогнете? — тежко попита тя.
За пръв път Алтея получаваше възможност да огледа щетите. Лепкавите късове катран бяха се задържали за известно време. Пламъкът бе облизал долната част на лявата ѝ китка. Всичко това караше аристократичните ѝ ръце да приличат на ръцете на перачка.
Янтар обгърна едната огромна ръка в своите. Тя леко прокара пръст по обгорения участък, сетне потри по-силно.
— Кажете ми, ако ви заболи — със закъснение рече жената. Тя се бе навъсила в съсредоточение. — Необичайно дърво — добави Янтар на себе си. Тя разгърна платното с инструменти и си избра един, за да остърже леко един от почернелите пръсти.
Офелия рязко си пое дъх.
— Боли ли? — веднага попита Янтар.
— Не като човешка болка. Но усещането е… неправилно. Увреждащо.
— Мисля, че обгореното е само слой, под който материалът е останал невредим. С помощта на инструментите си ще мога да отстраня почернялото. Може да се наложи да загладя ръцете ви и тогава ще се окажете с малко по-тънки пръсти. Но ще мога да спазвам добра съразмерност, освен ако щетите не се простират по-дълбоко от очакваното. Само че ще трябва да изтърпите онова усещане докато работя. Предварително не мога да ви кажа колко време ще ми отнеме.
— Ти какво мислиш, Томи? — обърна се фигурата към своя капитан.
— Мисля, че няма какво да губим, ако опитаме — меко отвърна той. — Сигурен съм, че госпожица Янтар ще спре, ако усещането стане нетърпимо.
Офелия се усмихна нервно. В следващия миг тя придоби замислен вид.
— Ако успеете да оправите ръцете ми, може би бихте могли да се заемете и с косата ми. — Тя повдигна ръка към дългите и тежки къдрици. — Тази прическа е толкова старомодна. Често съм си мислела, че ако можех да подредя букли около лицето си и…
— Офелия… — простена капитан Тенира, а останалите се засмяха.
Янтар все така държеше ръката на фигурата и я разглеждаше, свела глава.
— Ще се затрудня да постигна същия оттенък. За първи път виждам цвят, който толкова добре имитира плът, без да скрива структурата на материала. Чувала съм, че живият кораб сам си създава цвета при събуждането си. — Тя открито се вгледа в Офелия и попита: — Това ще се случи ли отново, ако ми се наложи да стържа прекалено дълбоко и разкрия безцветно дърво?
— Не зная — тихо отвърна фигурата.
— Това няма да бъде работа за един ден — решително продължи Янтар. — Капитане, ще трябва да заръчате на хората си да ми позволяват да идвам на борда. Аз ще запазя тази дегизировка. Това приемливо ли е?
— Предполагам — неохотно се съгласи капитанът. — Макар че ще бъде трудно да обясня на останалите Търговци причината да поверявам тъй деликатна работа на робиня. И защо изобщо използвам робски труд. Трябва да знаете, че аз съм противник на робството под каквито и да било форми.
— Аз също — отвърна Янтар. — Също като много други хора от този град.
— Така ли? — горчиво отбеляза Тенира. — Явно не съм успял да доловя публичното възмущение.
Янтар леко потупа фалшивата си татуировка.
— Ако се преоблечете в подобни парцали и си изрисувате подобен срамен знак, ще чуете гласовете на онези, които най-ожесточено се противопоставят на робството. Не подминавайте тези съюзници. — Тя си избра малко ренде и започна да намества ножа. — Ако, да речем, човек би се интересувал да научи подробности за началника на данъчната служба, сред тези роби лесно би могъл да намери подкрепа. Мисля, че и писарят, който води неговата кореспонденция със сатрапа, също е роб.