Алтея неволно потръпна. Откъде Янтар знаеше толкова неща? И защо си беше правила труда да ги узнава?
— Вие говорите като човек, който е запознат с подобни неща — отбеляза капитан Тенира.
— О, аз съм взела своето от интриги и заговори. Намирам ги за безвкусни. И необходими. Също както болката понякога е необходима. — Тя допря рендето до дланта на Офелия. — Не мърдайте — тихо я предупреди Янтар. — Сега ще отстраня най-голяма част от увредения слой.
Настъпи мълчание, последвано от противно стържене. Посипаха се парчета овъглено дърво. Миризмата напомняше на Алтея за опърлена коса. Офелия тихо простена, сетне се загледа към морето. Тя бе стиснала зъби.
Лицето на капитан Тенира оставаше почти безизразно. С небрежен тон той се обърна към Алтея:
— Предаде ли съобщението ми?
— Да. — Алтея прогони чувство, наподобяващо срам. — За съжаление отговорът ми не представлява голяма утеха. Майка ми каза, че ще разговаря със сестра ми. Кефрия е тази, която носи нашия глас пред Търговския съвет. Майка ми ще я посъветва да се яви на следващото събрание и да даде гласа си във ваша подкрепа.
— Разбирам — отвърна възрастният мъж. Той също се пазеше да не изрази чувства.
— Иска ми се баща ми да беше още жив… — промълви Алтея.
— А на мен ми се иска ти да носеше гласа на семейство Вестрит. Ти трябваше да наследиш семейния кораб.
Алтея оголи най-дълбоката си рана:
— Не съм сигурна, че Кефрия ще ви подкрепи.
Отвърна ѝ смаяно мълчание, през което тя продължи.
— Не зная как тя би могла да ви подкрепи, без да навреди на съпруга си. За всички е ясно, че появата на калсидските галери е свързана с желанието на сатрапа да защити търговията с роби. Той не се интересуваше от пиратите, докато те не започнаха да нападат превозвачите на роби. И като говорим за поддържане на робството… Кайл пренася роби с Вивачия. Не мисля, че Кефрия ще се противопостави на съпруга си. Дори и ако тя не е съгласна с него, тя никога не би дръзнала да се възпротиви.
— Не… — смая се Офелия. — Как са могли да сторят подобно нещо! Вивачия е толкова млада! Как ще понесе тя всичко това? Да не би майка ти да си е изгубила ума, че е позволила всичко това да се случи? Как са могли да причинят това на собствения си кораб?
Граг и Тенира мълчаха. Непоклатим израз на обвинение бе изникнал върху лицето на капитана, а синът му бе придобил измъчен вид. Въпросът продължаваше да стои без отговор, отправен в обвинение.
— Не зная — с мъка отвърна Алтея. — Не зная.
Глава единадесета
Отсъждане
— Къде ли може да е тя? Какво ли прави? — тревожеше се Кефрия.
— Не зная — сковано отвърна майка ѝ.
Кефрия сведе поглед към чая си и преглътна следващите си думи. Тя за малко не бе попитала майка си дали е сигурна, че действително е видяла Алтея. Изминалата седмица бе изтощителна, затова тя не би укорила старата жена за подобни халюцинации. Те биха били много по-лесни за прощаване от появата на малката сестра, изчезнала отново. Никак не помагаше и фактът, че майка ѝ се отнасяше с подобно примирение към недопустимите постъпки на Алтея.
Роника каза примирително:
— Тя ми каза, че ще върне преди изгрев. Слънцето едва-що залезе.
— Не ти ли се струва необичайно, че една млада и неомъжена жена от добро семейство трябва да се разхожда сама през нощта, още повече на първата нощ подир завръщането си след едногодишно отсъствие?
— Няма никакво съмнение, че това е така. Но пък е нещо типично за Алтея. Аз вече съм се примирила, че не мога да я променя.
— На мен обаче не се полага подобно снизхождение! — намеси се Малта. — На мен дори през деня не ми позволявате да излизам.
— Така е — отвърна Роника Вестрит и продължи да потраква с иглите за плетене. Тя не обърна внимание на раздразненото изсумтяване на внучката си.
Трите бяха вечеряли рано и сега седяха в кабинета. Никоя от тях не бе изрекла гласно причината за изчакването им. Не беше и нужно.
Роника плетеше усилено, като включена в надпревара. Кефрия не притежаваше подобно съсредоточение. Тя бродираше занесено, по-скоро съсредоточена върху решителността си, че няма да допусне сестра ѝ да я разстрои. Тя нямаше да допусне спокойствието, което най-сетне си бе възвърнала, отново да ѝ бъде отнето.
Малта се отличаваше от останалите две жени с липсата си на конструктивно занимание. По време на скромната им вечеря тя бе ровичкала из чинията си и се бе оплакала, че слугите на Давад вече ѝ липсват. Понастоящем тя крачеше из стаята, прокарваше пръсти по плота на бюрото, разглеждаше дребните предмети, които дядо ѝ бе донасял за спомен от пътешествията си, и отново ги връщаше по местата им. Тази нейна несмиримост дразнеше и без това напрегнатите нерви на Кефрия. Поне Силдин вече си беше легнал, изтощен от дългата и оживена седмица. Виж, Малта бе я прекарала в пълен възторг. Последната заминала си карета девойката бе съпроводила с тъй отчаян поглед… Тя напомняше на майка си на някакво морско създание, изоставено от отлива.