— Скучно ми е — оповести Малта, давайки израз и на майчината си мисъл. — Иска ми се Дъждовните Търговци още да бяха тук. Те не прекарват вечерите си в подобно седене.
— Сигурна съм, че у дома си те правят точно това — решително възрази Кефрия. — Никой не урежда празненства всяка вечер, Малта. Не бива да изграждаш отношенията си с Рейн на това очакване.
— Ако той ме вземе за своя съпруга и двамата си имаме собствен дом, мога да ти кажа, че вечерите няма да бъдат скучни. Ще каним приятели на гости, ще има музика. Или пък самите ние ще гостуваме. Дело и аз решихме, че когато се омъжим и можем да правим каквото си искаме, често ще…
— Ако се омъжиш за Рейн, ти ще отидеш да живееш в Дъждовните земи, а не в Бингтаун — тихо изтъкна Роника. — Ще трябва да се сприятелиш с тамошните хора и да се научиш да живееш като тях.
— Защо винаги държиш да си толкова мрачна? — остро попита Малта. — Каквото и да кажа, ти винаги намираш нещо опако. Ти просто искаш да остана нещастна завинаги!
— Вината не е в онова, което аз казвам, а в глупостите, с които ти…
— Майко, моля те. Просто ще полудея, ако двете започнете да се карате.
Последва мълчание.
— Съжалявам. Аз не искам Малта да бъде нещастна. Искам тя да се осъзнае и да разбере, че трябва да избере да бъде щастлива сред живота, който я очаква. Тези налудни представи за безкрайни приеми и забавления не са…
— Хич и не се учудвам, че леля Алтея е избягала! — с вик я прекъсна Малта. — На всички ти вещаеш единствено скука и неблагодарен труд. Е, моят живот няма да бъде такъв! Рейн ми разказа множество вълнуващи неща за Дъждовните земи. Когато отидем да посетим семейството му, той ще ми покаже града на Древните, откъдето са дошли огнените кристали, джидзинът и какви ли още не чудни неща. Той ми каза, че там имало места, където човек само с един допир изпълва помещенията със светлина. Казва, че понякога дори се виждат призраците на Древните, занесени в някогашния си живот. Не всички могат да ги виждат, само най-чувствителните, но той каза, че е възможно аз също да притежавам това умение. Най-даровитите понякога долавят ехото на музика. Той ще ме облече както подобава на една жена от рода Купрус. И няма да ми се налага да бърша прах, да лъскам сребро или да готвя, ще има слуги, които ще вършат всичко това. Рейн каза… Майко, защо се усмихваш така? Присмиваш ли ми се? — възмути се девойката.
— Напротив. Мислех си, че ти много харесваш този млад мъж. — Кефрия леко поклати глава. — И си спомнях всичките планове, които двамата с баща ти чертаехме за съвместния си живот. Тези мечти не се сбъдват винаги, ала изготвянето им всякога е много приятно.
— На мен ми се струва, че тя харесва онова, което той ще ѝ донесе — тихо поправи Роника. — Но и в това няма нищо лошо. Младите хора, които споделят същите мечти, често се спогаждат много добре.
Малта се спря пред камината и започна да рови сред пламъците с ръжена.
— Не говори сякаш вече всичко е решено, защото не е така — глезено отбеляза тя. — У него има много лоши неща. Не само воалът и ръкавиците, заради които не зная как изглежда. Той непрекъснато говори за политика. В един момент говори за приеми и приятели, а в следващия говори за война с Джамаилия и как трябвало да се поддържаме взаимно, колкото и труден да станел животът. Сякаш всичко това би било някакво приключение! Освен това той казва, че робството е лошо, макар аз да му обясних, че според татко то се отразява добре на Бингтаун. Освен това му казах, че татко продава роби. Той дори дръзна да каже, че татко щял да размисли и да разбере, че робството било несправедливо и се отразявало зле на икономиката. И щял да започне да плава по Реката!
— И освен това говори за деца. Сякаш аз ще родя още на следващия ден след сватбата! Когато му казах, че трябва да имаме и къща в Бингтаун, за да можем да идваме тук и да гостуваме на приятелите ми, той се смя! Каза, че щом съм била зърнела чудесата на неговия роден град, съм щяла да забравя Бингтаун. И каза още, че няма да имаме собствена къща, а само няколко стаи в огромния дом на семейството му. Така че въобще не съм сигурна, че ще избера Рейн.