— Явно двамата подробно сте обсъдили бъдещето, което би ви очаквало — каза Роника.
— Той говори така, сякаш всичко е уредено. Когато му казвам, че не е, той се усмихва и пита защо толкова съм обичала да го измъчвам. Всички мъже ли са толкова глупави?
— Поне всички, които съм познавала — самодоволно я увери Роника. И след това добави с по-сериозен глас: — Ако си решила да откажеш предложението му, трябва да ни кажеш. Колкото по-скоро прекратим ухажването, толкова по-лесно ще бъде за двете семейства.
— Още не съм решила. Не съвсем. Ще се нуждая от известно време.
В стаята настъпи тишина, сред която Малта обмисляше възможностите си, а другите две жени размишляваха над промените, които нейният избор би означавал за тях.
— Иска ми се да знаех къде е Алтея — изрече Кефрия.
Майка ѝ въздъхна.
Алтея остави чашата си. От печеното пиле не беше останало почти нищо. Срещу нея Янтар внимателно поставяше приборите си върху чинията. Джек се облегна назад и се зае да чисти зъби. Тя улови погледа на Алтея и се усмихна:
— Случайно да имаш братя? — пошегува се тя. — Очи като твоите нямат място върху женско лице.
— Джек, не смущавай Алтея — шеговито я смъмри Янтар. — Защо не излезеш да се разходиш? Двете с нея трябва да проведем сериозен разговор.
Джек се надигна с изсумтяване и раздвижи рамене. Това ѝ движение се оказа съпроводено с пропукването на мускули.
— По-добре проведете сериозно пиене. Бива ли първата вечер в родния град да се прахосва с разговори? — Тя се усмихна, при което зъбите ѝ блеснаха хищнически.
— Кой знае, може да се стигне и до това — отбеляза Янтар. Пред нейния поглед Джек нахлузи ботуши и си взе леко наметало. Веднага щом вратата се затвори след нея, домакинята се облегна на лакти и повдигна пръст към Алтея. — Продължи разказа си. И този път не се опитвай да предъвкваш моментите, в които си се представяла зле. Аз не искам това от теб, за да ти се присмивам.
— А защо? — попита Алтея. Тя наистина се чудеше защо разказва всичко това. Тя знаеше сравнително малко за тази жена. Защо ѝ разказваше всичко, случило се от последната им среща насам?
— Предполагам, че ти дължа този отговор. — Янтар замълча за момент, за да подреди мислите си. — Аз не мога да напусна Бингтаун. Има работа тук. Ала тази работа зависи от събития, които се случват другаде. В Джамаилия и Вътрешния проход, например. По тази причина искам от теб да ми разкажеш за промените, които си видяла по тези места.
— От това обяснение не разбирам нищо — тихо изтъкна Алтея.
— Предполагам. В такъв случай ще бъда пряма. Аз съм решила да донеса известни промени. Решила съм да унищожа робството, не просто в Бингтаун, а и на цялата територия на Джамаилия и Калсид. Искам да видя Бингтаун свободен от джамаилско влияние. И освен това искам, повече от всичко, да разреша гатанката на змията и дракона.
Тя се усмихна, докато изричаше тези думи. Ръката ѝ потупа драконовата обица, носена на лявото ухо, и сетне змията, увиснала от дясното. Подир това жената повдигна вежди към Алтея и замълча подканящо.
— Дракон и змия? — объркано попита Алтея.
Лицето на Янтар се промени. Отвратителна мъка пробяга по него, последвана от умора. Тя се облегна назад и изрече:
— Когато най-сетне изрекох това пред теб, ти трябваше да скочиш на крака със сепнат вид. Или да възкликнеш. Или да поклатиш глава и да ми я обясниш. Последното нещо, което очаквах, бе да ме погледнеш с любезно объркване.
— Съжалявам — сви рамене Алтея.
— И тези думи не носят никакво значение за теб? Драконът и змията?
В гласа на Янтар се долавяше отчаяние. Алтея отново сви рамене.
— Моля те. Помисли. Аз бях уверена, че ти си тази, която търся. Някои сънища разклащаха тази увереност, ала всеки път, когато те зърнех на улицата, убеждението ми се възвръщаше. Ти си тази, която търся. Ти трябва да знаеш. Мисли. Драконът и змията. — Тя се приведе към Алтея, приковавайки я с умоляващ поглед.
Алтея си пое дъх.
— Дракон и змия. Добре. На един от Пустите острови видях скала, която наричат Дракона. А по време на обратния курс корабът ни бе нападнат от морска змия.
— Ти не спомена нищо за дракон, когато ми разказваше за лова!
— Не ми се стори важно.
— Разкажи ми. — Очите на Янтар пламтяха като котешки.
Алтея се раздвижи, за да напълни халбата си от глинената кана с бира.
— Няма много за разказване. Ние бяхме разположили лагера си в подножието ѝ, докато ловувахме. Това е обикновена скала, която стърчи от земята. Когато светлината попадне върху нея под определен ъгъл, скалата заприличва на мъртъв дракон. Един от моряците се опитваше да ми разправи как това действително било дракон и как ако съм се била изкатерела съм щяла да открия остатъка от стрела в гърдите му.