— А ти изкатери ли се?
Алтея се усмихна засрамено.
— Беше ми любопитно. Една нощ аз се покатерих. Оказа се, че Релър ми е казвал истината. Предните му лапи действително стискаха стрела, забодена в гърдите му.
— В такъв случай това не е обикновена скала? Наистина е имало предни лапи?
Девойката сви устни.
— А може би някои моряци са я разкрасили в свободното си време. Така смятам. Релър твърдеше, че Драконът е лежал там безброй години. Само че стрелата не изглеждаше захабена или прогнила. Тя беше прекрасно парче магическо дърво. Изненада ме единствено, че толкова време никой не я е задигнал. Но пък моряците са суеверни хора, а магическото дърво се ползва с опасна репутация.
Янтар седеше като омагьосана.
— Що се отнася до змията…
— Мълчи! — прекъсна я Янтар. — Трябва да помисля за момент. Стрела от магическо дърво. Заради това ли е било всичко, една стрела? Но от кого е била изстреляна? Кога? Защо?
Алтея не можеше да отговори на нито едно от тези питания. Тя надигна халбата си и отпи голяма глътка. При отпускането ѝ можа да види, че Янтар се усмихва насреща ѝ.
— Разкажи ми остатъка от историята си. Включи и змията, когато се стигне до нея, и ми разкажи колкото се може повече. Обещавам, че ще слушам внимателно. — Тя наля малко златисто бренди в чашата си и отново се облегна назад.
Джек се оказа права: каната с бира бе опразнена на два пъти, а съдържанието на бутилката с бренди намаля заплашително, преди Алтея да довърши историята си. На срещата със змията тя се задържа по настояване на Янтар. Последната проявяваше голям интерес към начина, по който змийската лига разяждала плат и плът, и кимна мълчаливо, когато чу Брашъновото твърдение, че змията приличала на разумно същество. И все пак Алтея можеше да усети, че нищо от тази част на разказа ѝ не привлече вниманието, както стрелата от магическо дърво.
В един момент питанията на Янтар свършиха. Огънят в камината бе почти догорял. При завръщането си от тоалетната Алтея откри, че приятелката ѝ е наляла оставащото бренди в две малки чашки. Около тях бяха обвити дървени дръжки във формата на бръшлян, очевидно изработка на самата Янтар.
— Да пием — предложи тя — за всичко, което е наред със света. За приятелството и за качественото бренди.
В отговор Алтея повдигна чаша, но не можа да се сети за нещо, което да прибави към тоста.
— За Вивачия? — опита се да помогне Янтар.
— Желая ѝ здраве, ала докато нейната палуба не се озове под мен, тя остава заплетена с всичко, което е грешно със света.
— За Граг Тенира? — шеговито предложи другата.
— Това също е прекалено сложно.
Тук Янтар се усмихна широко.
— За Брашън Трел!
Алтея простена и поклати глава, но Янтар вече надигаше чаша.
— За неразумните мъже, които се отдават на страстите си. — Тя погълна брендито си. — За да могат жените да твърдят, че не са имали нищо общо.
Последното тя прибави точно когато Алтея се бе примирила и на свой ред надигаше чашката си. Девойката се задави и протестира:
— Янтар, това не е справедливо. Той се възползва от мен.
— Нима?
— Разказах ти — упорито отвърна Алтея. В действителност тя бе разказала съвсем малко, не повече от лаконично признание. В онзи момент Янтар се бе ограничила да повдигне вежда, но сега се взираше насреща ѝ с лукава усмивчица. Алтея си пое дъх. — Бях пила, освен това в бирата бяха сложили сънотворно, на всичкото отгоре ме бяха ударили по главата. После той ми даде киндин. Освен това ми беше студено, бях и уморена.
— Всичко това се е отнасяло и за Брашън. Аз не виня никого, Алтея. Не мисля, че някой от вас трябва да се оправдава за случилото се. Мисля, че вие сте споделили онова, от което всеки от двамата се е нуждаел в онзи момент. Топлина. Дружба. Удовлетворение. Потвърждение.
— Потвърждение?
— Значи приемаш първите три?
Алтея не отвърна на въпроса.
— Трудно е да се говори с теб — оплака се тя. И отново попита. — Какво потвърждение?
— Потвърждение на онова, което сте били — отвърна Янтар с тих глас.
— Значи ти също ме смяташ за уличница. — Алтея не успя да се пошегува.
За момент Янтар се замисли, наклонила стола си назад.
— Ти сама знаеш какво си. Не ти е нужно мнението ми. Нужно е единствено да погледнеш към мечтите си. Някога представяла ли си се като съпруга и майка? Замисляла ли си се какво би било усещането да носиш живот в себе си? Представяла ли си си как се грижиш за децата си, докато очакваш съпруга си да доплава обратно?