— Само в най-мъчителните си кошмари — изтърси Алтея и се засмя.
— Щом никога не си очаквала да бъдеш подобна съпруга, нима си очаквала, че ще изживееш целия си живот, без да опознаеш мъжете?
— Не съм се замисляла за това. — Тя придърпа халбата по-близо. Янтар изсумтя.
— В теб има част, която мисли почти изцяло за това, ала ти отказваш да го признаеш. Отказваш да поемеш отговорността за нея. Предпочиташ да си представяш, че това е нещо, което просто ти се случва, нещо, към което някой мъж те прилъгва. — С тропот столът ѝ зае полагащата му се позиция: стъпил здраво и с четирите си крака. — Ела — подкани тя. — Приливът настъпва, а аз имам среща. — Тя хлъцна. — Тъкмо и двете ще се разходим.
Алтея също се надигна. Тя не можеше да реши дали казаното от Янтар я е наскърбило или развеселило.
— Къде отиваме? — попита тя и прие подадената ѝ окъсана дреха.
— На плажа. Искам да се запознаеш с един мой приятел. Парагон.
— Парагон? Корабът Парагон? Аз го познавам добре!
Янтар се усмихна.
— Зная това. Една нощ той те спомена. Каза го случайно, а аз се престорих, че името ти не ми е познато. Но дори и ако Парагон не се беше издал, аз пак щях да разбера. Ти беше оставила следи от присъствието си на борда му. Те бяха примесени с вещите на Брашън.
— Какви следи? — подозрително се осведоми девойката.
— Малко гребенче, което ти носеше в косата си първия път, когато те видях. То бе оставено край един от илюминаторите, явно забравено.
— Разбирам. Но какво общо имаш ти с Парагон?
Вперила внимателен поглед, Янтар обясни:
— Казах ти, той е мой приятел. — Допълнението си тя изрече с по-предпазлив глас. — Освен това аз водя преговори за закупуването му.
— Това е недопустимо! — разпали се Алтея. — Лъдчънсови никога не биха продали семейния си кораб, без значение как се е опозорил той.
— Съществува ли закон, който да забранява подобна продажба? — попита Янтар с глас, който съдържаше единствено въпросителна интонация.
— Не. Никога не е изниквала нуждата от подобен закон, защото това е традиция.
— Много от най-почитаните бингтаунски традиции отстъпват пред наплива на новодошлите. Макар да не се говори открито, всеки в града, който се вслушва в слухове, знае, че Парагон се продава. И че предложенията на спекулантите биват обмисляни сериозно.
Известно време Алтея мълча. Янтар си облече наметало и спусна качулката над светлата си коса. А спътницата ѝ най-сетне заяви:
— Ако Лъдчънсови са принудени да продадат Парагон, те биха го продали на някое от останалите Търговски семейства, а не на чужденка като теб.
— Започвах да се чудя кога ще изтъкнеш това — небрежно отвърна Янтар и отключи задната врата. — Идваш ли?
— Не съм сигурна. — Алтея излезе първа и остана да изчаква в притъмнялата уличка, докато Янтар заключи. Последните няколко минути от разговора им бяха придобили смущаваща посока. Най-притеснително бе усещането, че Янтар умишлено е предизвикала тази конфронтация. Може би тя се опитваше да изпробва приятелството им? Или зад настойчивостта ѝ се криеше някакво друго намерение? Следващите си думи тя подбра внимателно. — Не мисля, че ти си нещо по-долно от мен, само защото не си била родена в Търговско семейство. Но някои неща са част единствено от нашите кръгове — неща, които ние пазим особено ревностно. Нашите живи кораби са много специални. Ние се чувстваме длъжни да ги защитим. Трудно би било да накараме един външен човек да разбере какво са за нас тези кораби.
— Винаги е трудно да обясниш онова, което сам не разбираш — тихо отговори Янтар. — Алтея, тази мисъл трябва да бъде осъзната не само от теб, но и от всички останали бингтаунски Търговци. За да оцелеете, вие ще трябва да се промените. Ще трябва да решите кои са нещата най-ценни за вас и да ги запазите. Трябва да приемете съюзниците, които споделят тези ценности, а не да се отнасяте към тях с подозрение. И на първо място трябва да оттеглите собственическите си претенции от нещата, които не принадлежат на вас или на Дъждовния народ, а по право се полагат на всички.
— Какво знаеш ти за Дъждовните Търговци? — остро попита Алтея и се взря в другата жена.
— Много малко. Вашите мълчаливи традиции се погрижиха за това. Подозирам, че те изравят своите съкровища от градовете на Древните и че обявяват някогашната магия за своя. Бингтаун и неговите Търговци служат като щит, който прикрива един неизвестен за останалия свят народ. Този народ се е заровил сред тайни, които не разбира. Неговите представители раздробяват смайващите знания на едно отдавнашно време, на един отдавнашен народ, и ги продават като дрънкулки. Аз подозирам, че те унищожават също толкова, колкото и изравят. Ела, да вървим.