Алтея си пое дъх да отговори, но в следващия момент стисна зъби и я последва.
Мълчанието трая няколко мига и бе прекъснато от смеха на Янтар.
— Виждаш ли? Ти дори отказваш да ми кажеш дали моите предположения са верни.
— Тези неща касаят Търговците. Ние не ги обсъждаме с външни хора. — Младата жена осъзнаваше хладината в гласа си, но не съжаляваше за нея.
Известно време двете вървяха мълчаливо, като непознати. Глъчката на нощния пазар долиташе до тях смътно, спомен от по-добри времена. Откъм морето духаше хладен вятър. В тези часове преди изгрева по нищо не личеше, че е пролет: светът се бе завърнал сред мразовития мрак на зимата.
Алтея се чувстваше отчаяна. Тя не бе осъзнавала колко е ценила дружбата си с Янтар.
Другата жена неочаквано я хвана за ръката. Този допир допълнително подчерта настойчивостта на думите ѝ.
— Бингтаун не може да се справи сам — подчерта тя. — Джамаилия е прогнила. Сатрапът ще ви отстъпи на Калсид или без нито миг размисъл ще ви продаде на новодошлите. Той не се интересува от вас, Алтея. Както не се интересува от честта си или от споразумението, сключено между неговия предтеча и жителите на Бингтаун. Както не се интересува от собствените си поданици в Джамаилия. Косго е толкова вторачен в себе си, че не е в състояние да осмисли нищо, което не е пряко свързано с него. — Янтар поклати глава, съумявайки да изрази дълбока мъка с този си жест. — Той пое властта прекалено млад, прекалено неопитен, макар да притежаваше голям потенциал и огромен талант. Баща му се радваше на това обещание, а наставниците му бяха очаровани. Никой не искаше да ограничава този дирещ дух и той получаваше пълна свобода в проучванията си, без да бъде спиран от дисциплина. За известно време това приличаше на разгръщането на рядък цвят.
Янтар замълча, отдадена на спомените от едно предпочитано време. С въздишка тя поднови разказа си:
— Ала нищо не може да процъфтява в отсъствието на граници. В началото дворът наблюдаваше с веселие, когато младият наследник откри насладите на плътта и започна да им се отдава несдържано. С познатата си любознателност той искаше да изпита всичко. Всички смятаха, че това е само период от неговото развитие. Вместо фаза, това се оказа неговият край. Обграден от сладострастие, изцяло съсредоточен върху диренето на удоволствие, той стана още по-себевглъбен. Амбициозните хора съзряха в това начин да си спечелят благоволението на бъдещия сатрап и започнаха да насърчават желанията му. Безскрупулните съзряха възможност да придобият власт — те го запознаваха с нови и редки удоволствия, с които само те можеха да го снабдяват. Когато баща му умря неочаквано и Косго зае мястото му, той вече бе оплетен в конците, които други дърпаха. С течение на времето тези нишки само го оплетоха допълнително.
Янтар се засмя сухо.
— Иронично е: младежът, който нито веднъж не се натъкна на преградите на дисциплината, сега се задушава сред вървите на собствените си слабости. Неговите врагове ще ограбят народа му и ще поробят земите му, а през цялото време той ще се усмихва блажено сред миризмата на замайващи треви.
— Ти си добре запозната със случилото се.
— Така е.
Остротата на този отговор накара Алтея да преосмисли следващия си въпрос.
— Защо ми разказваш всичко това? — попита девойката.
— За да те накарам да се събудиш. Делегациите до сатрапа и изтъкването на някогашни споразумения няма да дадат резултат. Покварата на властта е разяла прекалено дълбоко владетеля и влиятелните столични родове. Те са прекалено заети да се боричкат за оставащите късчета влияние, за да обръщат внимание на случващото се с Бингтаун. Ако вашият град желае да продължи да съществува, ще трябва да привлече съюзници. Не просто сред новодошлите, които споделят бингтаунските идеали, а и сред робите, доведени тук силом. Дъждовните Търговци също ще трябва да пристъпят от сенките: не просто за да защитят правата си, а и за да поемат отговорност за нещата, които вършат.
Алтея неочаквано спря. Янтар направи още една крачка, преди също да спре и да се обърне.
— Трябва да си вървя у дома, при близките си — прошепна Алтея. — Всички тези неща, които ми разказа, ме накараха да се замисля не само за Бингтаун, но и за положението на семейството ми.