Янтар пусна ръката ѝ.
— Ако съм те накарала да проумееш, че тези две неща са свързани, то тази вечер не е била изгубена. Някой друг път ще те заведа при Парагон. И тогава ти ще ми помогнеш да го убедя, че той трябва да подкрепи усилията ми да го купя.
— Първо ще трябва да убедя себе си в това — предупреди я Алтея. Тя се чувстваше доволна от факта, че Парагон е проявил достатъчно разум да се възпротиви на намеренията на Янтар. Макар да я харесваше, Алтея смяташе, че за Парагон все би се намерил по-добър купувач.
Тя прибави и този проблем към нещата, които трябваше да разреши. При следващата среща с Граг и баща му щеше да обсъди това.
— Ще се убедиш, ако си отвориш очите и ушите. Бъди внимателна, Алтея. Отбий се, когато можеш. А междувременно мисли. Помисли над всичко, което измъчва Бингтаун. Обръщай внимание на всичко, което ти се струва нередно, дори и нещата, които не изглеждат пряко свързани с теб. Тогава ще достигнеш до същото заключение, до което достигнах аз.
Алтея кимна мълчаливо. Тя премълча отговора, че сама ще достигне до заключенията си. Добруването на семейството ѝ идваше на първо място.
— Цяла нощ ли ще будуваме? — най-сетне попита Малта.
Отговорът на Кефрия бе изненадващо мек.
— Аз ще остана да изчакам Алтея. Но зная, че ти сигурно си много уморена. Седмицата беше доста наситена за теб. Ти можеш да вървиш да си легнеш, ако искаш.
— Нали ти ми каза, че двете с баба ще започнете да се отнасяте с мен като с възрастна, ако се държа като такава. — По време на тази реплика Малта държеше под око баба си; по проблясъка в очите ѝ девойката видя, че целта е била поразена. Беше време старицата да осъзнае, че Малта и майка ѝ са обсъждали подобни неща насаме. — Смятам, че щом вие двете ще останете да изчакате леля Алтея, аз също трябва да го сторя.
— Както искаш — уморено каза майка ѝ. Тя отново взе гергефа си и се загледа в опънатия гоблен.
Малта се облегна назад в креслото си и се намести по-удобно, подвила крака под себе си. Гърбът я болеше, а главата ѝ пулсираше. И въпреки това тя се усмихваше. Каква седмица!
Девойката повдигна ръце и започна да разпуска косата си. Какво ли щеше да каже Рейн, ако можеше да я види в този момент, да види как косите ѝ бавно се спускат? Тя си го представи седнал насреща ѝ. Той щеше да наклони глава, а воалът леко щеше да трепне под въздишката му. Той щеше леко да подръпва крайчетата на ръкавиците си. Бе ѝ доверил, че тях намира за по-дразнещи от воала.
— Допирът на непокритата кожа с друга повърхност е в състояние да споделя толкова неща. А споделеното докосване на една кожа с друга е в състояние да разкрие неща, които на устните не е разрешено да изричат.
— Можеш да си свалиш ръкавиците — бе отвърнала тя. — Няма да се плаша.
Воалът на Рейн бе трепнал под тихия му присмех.
— Не мисля, че би имало от какво да се страхуваш, малка котанке. Но аз обещах на майка си, че това ухажване ще протече подобаващо.
— Така ли? — Малта се бе привела напред, свеждайки гласа си до приятен шепот. — Казваш ми това, за да ме накараш да се почувствам в безопасност, или за да ме обезкуражиш да не опитам нещо неподобаващо?
След тези думи тя се усмихна леко и повдигна едната си вежда. Този израз тя често бе упражнявала пред огледалото си.
Лекото трепване на воала пред лицето му показа, че ходът ѝ е сполучил. Това рязко поемане на дъх издаваше, че той е смаян и зарадван от дързостта ѝ. А имаше и друго. Над рамото му тя забеляза навъсеното изражение на Керуин Трел. В онзи момент тя се засмя възторжено, преструвайки се, че е насочила вниманието си изцяло към Рейн. Керуин грабна бутилката от подноса на един минаващ наблизо слуга и сам напълни чашата си. Той бе прекалено добре възпитан, за да си позволи да тръшне бутилката на масичката до себе си, ала дъното ѝ пак се отпусна с известно издрънчаване. Дело се привеждаше към него, за да го смъмри, но брат ѝ само махна с ръка. Какво ли си бе помислил той в онзи момент? Че е бил прекалено сдържан в ухажването си? Че е изпуснал възможността едно рядко създание като Малта Вестрит да се усмихва насреща му по подобен начин?
Тя определено се надяваше това да е така. Само при мисълта за напрежението между двамата мъже я спохождаха приятни тръпки. Толкова се радваше, че е успяла да придума майка си да уреди това прощално празненство, с което да изпратят Рейн. Тя бе помолила да го запознае с приятелите си, за да види как ще приемат те нейния ухажор от Дъждовните земи. И мероприятието се бе оказало по-успешно и от най-дръзките ѝ надежди. Особено заради начина, по който останалите момичета се бяха пръскали от завист да гледат по какъв начин тя бива обгрижвана.