Малта бе успяла да задели време да се измъкне заедно с Дело, за да ѝ покаже дрънкулките, които Рейн бе съумял да прокрадне заедно с разрешените му дарове. Водното конче, кацнало сред цветята в спалнята ѝ, бе изработено от скъпоценни камъни и редки метали. Една от бутилките парфюм бе съдържала дребен син огнен кристал. Разгърната, обвивката на кошничка с подсладени листенца се бе оказала достатъчно голяма, за да обвие леглото ѝ. Една неподписана бележка сред гънките ѝ обясняваше, че от подобна ефирна тъкан жените от Дъждовните земи изработват бельото за своя чеиз. Една от ябълките сред кошница с плодове се бе оказала умело изработена кутия, съдържаща наниз безцветни опали и торбичка сребрист прах. Тук също имаше бележка, която напътстваше Малта да постави праха в кутийката за съновидения десет дни след заминаването на Рейн. Дело бе попитала за въпросната кутийка, а Малта обясни, че тя изпращала сънища, които двамата с Рейн да споделят. На въпроса за същината на виденията Малта се извърна и се изчерви.
— Не би било редно да говоря за тях — прошепна девойката.
Скоро след завръщането им на празненството Дело си намери претекст да се отдалечи. Малко след това Малта я видя оживено да разговаря с Китън. Подир това клюките се разпространиха бързо. Малта наблюдаваше как вълната им обгръща Керуин. През въпросния ден тя бе отказала да го поглежда, с изключение на един поглед. Той не бе се поколебал да покаже мъката си. В отговор тя бе го изгледала умоляващо. След това се бе преструвала, че не му обръща внимание. Потънала в разговори с Рейн, тя бе оставила на майка си да изпраща гостите.
Толкова беше приятно да мисли за следващото нещо, което Керуин ще стори…
Някакъв шум откъм кухненската врата прекъсна размислите ѝ. Майка ѝ и баба ѝ се спогледаха.
— Аз ѝ оставих вратата отключена — каза Роника. Кефрия също се изправи, но преди някоя от тях да се е отправила към кухнята, в стаята влезе някакъв непознат. Майката на Малта възкликна задавено и направи крачка назад.
— Върнах се — оповести Алтея, свали окъсаната си връхна дреха и им се усмихна. Косата ѝ изглеждаше отвратително, прилепнала към главата ѝ и стегната по момчешки. Кожата на лицето ѝ бе зачервена, загрубяла от вятъра. Тя веднага се приближи към камината и свойски протегна ръце към пламъка. От нея долиташе миризма на катран, кълчища и бира.
— Рибни богове! — възкликна Кефрия, сепвайки всички с остротата на гласа си. Тя поклати глава, втренчена в сестра си. — Алтея, как можа да ни причиниш подобно нещо? Как си могла да го сториш на себе си? Нямаш ли капка гордост, не те ли интересува семейната чест? — Тя тежко се отпусна в стола си.
— Не се тревожи. Никой не ме позна — отвърна Алтея. Тя бе започнала да се движи из стаята като нахълтало бездомно куче. — Виждам, че сте преместили бюрото на татко — с гласа на обвинител изрече тя.
— Край прозореца светлината е по-силна — отвърна старицата. — Вече ми е трудно да виждам дребните букви. А иглите вдявам по няколко пъти.
Алтея понечи да отвърне, но спря. Лицето ѝ леко се промени.
— Съжалявам да чуя това — каза тя и поклати глава. Изглеждаше искрена. — Сигурно е трудно да губиш нещата, които винаги си смятала за даденост.
Малта се опитваше да наблюдава и трите едновременно. Тя забеляза как майка ѝ леко стиска устни — очевидно се дразнеше, че нейните думи са били подминати. Старицата гледаше Алтея без гняв, само с тъга. Малта реши да рискува.
— Няма как да си сигурна, че никой не те е познал. Ти знаеш, че никой не е показал, че те е познал. Може би хората са били прекалено засрамени, за да реагират.
За частица от мига Алтея изглеждаше смаяна, че Малта си е позволила да говори. Тя присви очи.
— Струва ми се, че трябва да си припомниш обноските си, Малта. На твоите години на мен не ми позволяваха да се намесвам в разговорите на възрастните.
Тези думи подействаха като искра, попаднала върху суха прахан. Майката на Малта скочи от креслото и пристъпи между двете.
— Доколкото си спомням, на нейните години ти беше босонога мъжкарана, която подскачаше сред мачтите на кораба и свободно разговаряше с моряците. А понякога не се ограничаваше единствено до разговори.
Лицето на Алтея пребледня, подчертавайки петната му. Малта надуши, че тук се крие тайна. Майка ѝ знаеше нещо за леля Алтея, нещо неприлично. А тайните даваха власт.
— Престанете — каза старицата. — Двете не сте се виждали близо година, а сега заставате настръхнали като котки. Не съм будувала цяла нощ, за да слушам как се карате. Седнете и замълчете за момент. Искам да ме изслушате.