Кефрия бавно се върна в креслото си; възрастната жена също седна обратно. Сякаш за да дразни сестра си, Алтея избра да седне направо пред камината. На всичкото отгоре тя се настани кръстато. На Малта се струваше грубо, че една жена в панталони седи по такъв начин. Алтея улови погледа ѝ и ѝ се усмихна. Малта погледна към майка си и леко поклати глава. Кефрия въздъхна. А старицата не обръщаше внимание.
— Вместо да се критикуваме едни други, трябва да погледнем към ситуацията, в която се намира семейството ни, и да потърсим начин да я подобрим — поде бабата на Малта.
— Няма ли поне да я попиташ какво е правила през цялото това време и къде е била? Ние се тревожихме до смърт за нея. Сега тя пристига омърляна, преоблечена като мъж и…
— Моята племенница е облечена като жена и бива използвана да привлече жених от Дъждовните земи. След като ще говорим за морал и семейна чест, защо не се спрем на това? — хапливо рече Алтея.
Старицата отново се надигна, разперила ръце.
— Сега е мой ред да говоря. Опитвам се най-напред да спомена онова, което е най-важно. Всички ние имаме въпроси. Ще ги оставим за след като решим, че можем да се държим като семейство. Ако не можем, то не би имало смисъл да ги задаваме.
— Ако Алтея бе останала тук, както трябваше да стори, тя щеше да знае с какво си имаме работа — тихо отбеляза Кефрия. — Но аз няма да те прекъсвам повече. Слушам те, майко.
— Благодаря ти. Ще бъда кратка. Някои от тези неща, Алтея, аз вече ти казах днес, но не в подробности. Смятам, че всички ние трябва да се съсредоточим над семейната ситуация, а не над личните си тревоги. Ще трябва да загърбим различията си. Или поне да ги прикрием. Трябва да определим позицията, която това семейство е заело, и да покажем този образ пред Бингтаун. Не бива да излъчваме разединение. Не бива да излъчваме и най-нищожното неразбирателство.
Бабата на Малта леко се извърна, за да насочи по-голяма част от думите си към леля Алтея.
— Алтея, нашите заемодавци ни притискат. Безупречната ни репутация е единственото, което ги удържа. В настоящия момент всички те вярват, че в един момент ще си получат дължимото плюс лихвите. Аз и Кефрия — и Малта също — се лишихме от много неща, за да поддържаме образа на стабилност. И трите живеем съвсем скромно. Рейч е единствената слугиня в къщата, всички останали бяха освободени. Ние не сме единствените Търговци, на които се наложи да прибегнат до подобен компромис, макар че малцина страдат от недостиг като нашия. В определена степен това допълнително утежнява ситуацията ни: много от нашите кредитори също се намират в затруднено положение. Някои, които при други обстоятелства биха склонили на допълнителна отсрочка, на практика не могат да си го позволят.
Старицата продължаваше да говори — познатите излияния, втръснали до болка на Малта. Девойката трябваше да полага усилия, за да задържа очите си отворени. Единственото интересно за нея беше възможността да наблюдава леля си по време на разказа. На моменти върху мърлявото ѝ лице изникваха вина и срам. Странно. Баба не ѝ казваше, че част от това е по нейна вина, че ако бе останала у дома, е щяла да помогне на семейството си, а въпреки това Алтея реагираше сякаш тези обвинения са били изречени. Когато старицата разказваше как родът Купрус закупил оставащите задължения на Вивачия и че нямало начин Малта да откаже ухажването, Алтея дори я изгледа със състрадание. Малта се постара да изглежда измъчена.
Баба ѝ довърши със следните думи:
— Сигурна съм, че ти сама си забелязала промените, настъпили в дома ни и около него. Сега ти знаеш, че това са били наложителни жертви, а не немара. Алтея, ето какво ще искам от теб. Остани у дома. Обличай се подобаващо, дръж се скромно. Ако Кефрия се съгласи, ти може да помагаш в наглеждането на някои от имотите, изискващи активно наблюдение. А ако смяташ, че се нуждаеш от повече… свобода, би могла да започнеш да се грижиш за фермата, която бе моя зестра. Това е тихо, но уютно място, на което биха се отразили добре подобни грижи. Може да ти се стори удовлетворяващо да се заемеш с възстановяването ѝ и…
— Майко, това не е причината, поради която се върнах у дома. — Алтея звучеше едва ли не тъжна. — Не искам да си играя с някакви проекти. Нито искам да посрамвам близките си. Аз се върнах, за да помагам, ала тази помощ ще бъде в онова, което аз умея най-добре. — Тя отмести поглед от старицата и погледна сестра си в очите. — Кефрия, ти знаеш, че Вивачия трябваше да принадлежи на мен. Ти винаги си знаела това. Аз се върнах, за да си я върна, за да я спася от ориста на робски кораб и да я използвам да възвърна благоденствието на семейството си.