Малта скочи на крака.
— Баща ми притежава този кораб. Той никога няма да ти позволи да му го отнемеш.
Алтея я погледна изненадано, а в следващия момент в очите ѝ блесна гняв. За миг тя стисна зъби. Подир това тя отново се обърна към Кефрия и продължи със сдържан глас:
— Сестро, ти притежаваш този кораб. Неговата съдба зависи изцяло от теб. Бингтаун не е Калсид, където богатствата на жената стават собственост изцяло на съпруга ѝ. Освен това ти чу как Кайл се закле в името на Са, че ако му покажа свидетелство за способностите си, той ще ми върне кораба. Аз нося това свидетелство, билет, издаден от капитана на живия кораб Офелия. И той, и неговият заместник са готови да потвърдят моите способности. Аз отсъствах от дома почти цяла година. Цялото това време бе посветено на една-едничка мисъл: да не излагам семейството си, да се покажа като достойна за онова, което трябваше да ми принадлежи още от самото начало. — Сега гласът ѝ придоби нотка на молба. — Кефрия, не разбираш ли? Аз улесних нещата за теб. Дай ми кораба. Кайл ще е удържал думата, дадена пред Са; ти ще сториш онова, за което сама знаеш, че е правилно. Аз ти давам думата си, но съм готова да я повторя и в писмен вид, стига да желаеш: печалбите от всяко пътуване ще отиват за теб. Аз ще задържам единствено сумите за поддръжка на кораба и закупуване на нова стока.
Малта се отвращаваше от изражението на майка си. Кефрия бе започнала да се поддава на думите на сестра си. Ала преди Малта да е успяла да се намеси, Алтея сама развали напредъка си.
— Защо това е толкова трудно за теб? — възкликна тя. — Кайл може и да възрази, ала от теб се иска единствено да му се опълчиш. Нещо, което е трябвало да сториш много отдавна. Тези неща касаят семейството ни, касаят семейство Вестрит. Търговците. Те нямат нищо общо с него.
— Той е мой съпруг! — изкрещя Кефрия. — Да, той си има своите недостатъци, понякога аз му се гневя. Но той не е домашен любимец или някаква вещ. Той е част от моето семейство. Той е част от това семейство. За добро или за лошо тази връзка съществува, Алтея. Отвращавам се от начина, по който вие двете с майка непрекъснато го отхвърляте. Той е мой съпруг и баща на децата ми. И наистина вярва, че онова, което върши, е правилно. Щом не можеш да изпитваш уважение към него, не можеш ли поне да уважаваш чувствата ми към него?
— Както той уважаваше моите? — саркастично се осведоми Алтея.
— Престанете — намеси се старицата. — Точно от това се боях повече от всичко: че няма да успеем да загърбим различията си за достатъчно дълго, за да запазим семейното богатство.
Двете дъщери оставаха втренчени една в друга. Малта мълчеше, макар да копнееше да скочи и да каже, че Алтея просто трябва да си върви. С какво право тя бе дошла тук, че и на всичкото отгоре да отправя претенции? Жена без съпруг и без деца, мъртва клонка от родословното дърво. Нейният интерес до семейното богатство се ограничаваше единствено до облагите, които то щеше да ѝ донесе. Малта и брат ѝ бяха онези, които страдаха най-остро заради неумелите решения на баба си и дядо си. За нея всичко изглеждаше толкова логично и очевидно: защо останалите отказваха да го проумеят? Нейният баща беше единственият силен мъж в семейството им. Неговите деца щяха да бъдат повлияни най-силно от последващото развитие на семейните дела. Разбираемо беше, че всички решения трябваше да принадлежат нему. Да можеше той да присъства в този момент…
Ала него го нямаше. Малта можеше единствено да слуша и да запомня. Когато той се върнеше, тя щеше да му разкаже всичко. Тя нямаше да позволи баща ѝ да остане уязвим за коварството на тези зажаднели за власт жени.
Междувременно баба ѝ се беше изправила. Тя стоеше между двете си дъщери, мълчаливо протегнала ръка към всяка от тях. Нито една от двете жени не го стори охотно, но всяка от тях хвана ръката на майка си.
— Това искам от вас — тихо каза Роника. — Нека неразбирателството ни остане зад тези стени. Нека изглеждаме единни. Алтея, Кефрия, с Вивачия не може да се направи нищо, преди тя да се е върнала в пристанището. Докато това стане, нека направим онова, което не сме вършили от години. Нека заживеем като семейство под един покрив, с усилия, насочени към общото добро. — Тя гледаше ту едната, ту другата жена. — Вие двете не сте толкова различни една от друга, колкото смятате. Мисля, че щом видите на какво е способна обединената ви сила, вече няма да имате желание да се изправяте една срещу друга. В остротата си вие не виждате, че съществуват множество компромиси. Но след като се опознаете отново, възможно е да проявите по-голяма приемственост.