Брашън потръпна при тези спомени. Сега той бе описал пълен кръг и можеше само да се удивлява как незаконните поселища се бяха превърнали в мрежа от градове. На борда на Вивачия той не бе вярвал на слуховете за пиратските градове, изникващи сред речните лагуни. Но покрай службата си на Пролетна вечер той бе придобил съвсем друг поглед върху тези подвижни острови и оживените поселища, настанили се край несигурните им брегове. Някои от тези места все още бяха съвсем дребни, места, където два кораба да обменят стока, но имаше и такива, чиито домове бяха боядисани, а сред окаляните им улици бяха изникнали магазинчета. Търговията с роби бе увеличила населението им и внесла в него разнообразие. Занаятчии и философи, избягали от стопаните си, крачеха сред престъпници, избягали от правосъдието на сатрапа. Някои от жителите имаха собствени семейства — жените и децата оформяха част, макар и малка, от населението. Много от избягалите роби се опитваха да си върнат отнетото им съществуване. Те придаваха нотка на отчаяна цивилизация към тези градчета.
Капитан Фини се осланяше изцяло на паметта си, за да плава сред коварните канали и течения, които трябваше да преодолеят на път за отделните поселища. Той безпогрешно насочваше кораба си от град към град. Брашън подозираше, че капитанът разполага с лични карти, но до този момент Фини не бе сметнал за необходимо да споделя подобна информация със своя заместник. Подобна липса на доверие, разсъждаваше Брашън, присвил очи към синовете на прекупвача, почти оправдава насрещна измяна.
А капитанът несъмнено би сметнал за измяна подробните карти, които Брашън бе започнал да изготвя и които криеше под леглото си — защото значителна част от способностите на Фини се осланяше на неговите познания за Пиратските острови. В самоделните карти на Брашън той би съзрял кражба на това знание. Самият Брашън гледаше на това като на своеобразно възнаграждение, което да отнесе от този курс. Парите и киндинът бяха хубави, но свършваха прекалено бързо. Щом съдбата го беше тласнала към тази дейност, Брашън нямаше намерение да плава все като помощник.
— Браш, я погледни. Какво ще кажеш за това?
Той отмести поглед от момчетата и се обърна към поредните стоки, разглеждани от Фини. Капитанът държеше свитък с илюстрации. Брашън видя, че това е препис на „Противоречията на Са“. Качеството на пергамента издаваше, че става дума за скъпа изработка.
Тъй като не искаше да издаде грамотността си, заместник-капитанът сви рамене и каза:
— Много добре е нарисувано, с богати цветове.
— Колко ще струва според теб?
Брашън повтори жеста си.
— За кого?
— В бингтаунски магазин, да речем — присви очи Фини.
— Виждал съм такива. Но никога не ми се е приисквало да си купя.
Прекупвачът Фолдин подбели очи заради тази демонстрация на невежество.
— Може и да го взема. — Фини започна да рови сред останалите стоки. — За момента го остави настрана. Това какво е? — Сега в гласа на капитана се долавяше веселие. — Счупено е. Казах ти, че се интересувам само от най-скъпата стока. Махни го.
— Само рамката е нащърбена, без съмнение заради бързината, с която картината е била… пренасяна. Самото платно е невредимо и доколкото разбирам, много ценно. Изглежда това е произведение на известен художник от Бингтаун. Но това не е единственото нещо, което го прави изключително ценно. — Думите му загатваха за наличието на голяма тайна.
Фини се престори на безразличен.
— Добре, ще я погледна. Ха, виж ти, кораб. Колко оригинално. Кораб, плаващ сред слънчев ден. Махни я, Фолдин.
Прекупвачът продължаваше гордо да държи картината.
— Според мен ще съжалявате, ако позволите на това малко съкровище да ви избяга, капитане. Това е картина от Папас. Чувал съм, че той приемал много малко поръчки и че всичките му картини имат висока цена. А тази е още по-рядка, защото изобразява жив кораб.
Брашън потръпна. Алтея бе поръчала на Папас да изработи портрет на Вивачия. Той не искаше да поглежда, но трябваше. Пък и би било глупаво да не го стори. Нямаше как опасенията му да се окажат верни. Никой пиратски съд не можеше да завземе Вивачия.
Картината обаче наистина беше тази.
Брашън сепнато се взираше в познатата картина. Тя бе висяла в Алтеината каюта на борда на Вивачия. Великолепната рамка от розово дърво се бе сцепила в горната част, защото нечия ръка нетърпеливо я бе изтръгнала от стената. Тази картина изобразяваше Вивачия преди събуждането ѝ: в нея чертите на фигурата бяха застинали, а косата ѝ бе жълта. Изящният корпус се врязваше в изрисуваните вълни. Умението на твореца почти успяваше да заблуди погледа и да го накара да очаква движение от облаците.