— Можели са да получат десет пъти повече, ако ги бяха продали като трансплантати. Трябва да са били на голям зор.
— Знаеш как беше. Никой не купуваше. Но какво общо има всичко това с факта, че стреляха по теб?
— Налудничаво хрумване. Възможно ли е Анубис отново да се е заинтересувал от децата на Чеймбърс?
Бера ме изгледа недоумяващо.
— Едва ли. Че за какво? Изстискаха ги напълно още първия път. Сто хиляди ОН марки не са малка сума.
След като Бера си отиде, останах сам с моите съмнения.
Анубис беше изчезнал. Лорън незабавно бе поел района му. Къде ли се бяха дянали Анубис и останалите? В органовите банки на Лорън ли?
Но тук бе Тилър/Линкълн.
Не ми се нравеше мисълта, че всеки случаен бивш органоборсаджия би могъл да реши да ме убие в мига, в който ме зърне. Най-накрая реших да направя нещо. Запитах компютъра за информация относно отвличането на Чеймбърс.
Нещата, които Бера не ми бе казал, не бяха много. Интересно защо не бе споменал нищо за състоянието на Шарлот.
Когато агентите на РАМО открили децата на Чеймбърс, упоени, на паркинга върху покрива на един хотел, и двете били в добро физическо състояние. Холдън бил леко изплашен, вече поуспокоен, тъкмо започвал да се ядосва. Но Шарлот била изпаднала в кататония. От която все още не е излязла, според последната справка. Никога вече не могла да говори свързано за отвличането, нито за каквото и да е друго.
Нещо й е било направено. Нещо ужасно. Навярно Бера се бе помъчил да не мисли за това.
Иначе похитителите бяха играли почти честно. Откупът бил платен и жертвите били върнати, като останали упоени на онзи покрив по-малко от двайсет минути. По тях не личали следи от наранявания, нито от малтретиране… което отново показваше, че са били отвлечени от органоборсаджии. Органоборсаджиите не са садисти. Отнасят се с чувство на уважение към материала.
Забелязах, че откупът е бил платен от адвокат. Децата на Чеймбърс бяха сираци. Ако убиеха и двамата, попечителят, грижещ се за наследството, би останал без работа. От тази гледна точка наистина имаше смисъл да отвлекат и двамата… но не чак толкова голям.
А за повторното им отвличане не можеше да има мотив. Нямаха пари. Освен…
Удари ме направо като гръм. Вторият Законопроект за замразяването.
Номерът на Холдън Чеймбърс получих от компютъра в подземията. Вече го набирах, когато ми хрумна нещо друго. Вместо на Чеймбърс се обадих долу и изпратих група да открие дали случайно няма подслушвателни устройства в апартамента или телефона му. Групата не трябваше да ги пипа или да привлича вниманието на вероятните подслушвачи. Стандартна процедура.
Децата на Чеймбърс бяха изчезвали и по-рано. Ако нямахме късмет, биха могли да изчезнат отново. Понякога работата на РАМО бе като да се копае кладенец в движещи се пясъци. Ако копаете достатъчно упорито, можете да го поддържате, но веднага щом спрете…
Законът за замразяването от 2122 г. донесе големи успехи за РАМО. Някои от бандите просто се оттеглиха. Други се опитаха да продължат, но при продажбата налитаха на таен агент на РАМО. Трети се насочиха към други пазари, но такива нямаше, дори не и за Лорън, който се опита да разшири дейността си към астероидния пояс и откри, че и там не го искаха.
А някои банди се заловиха с отвличания, но неопитността им непрестанно ги проваляше. Името на жертвата посочваше съвсем точно единствения възможен пазар за похитителите. Доста често там ги чакаше РАМО.
Прочистихме ги. Органоборсаджийството трябва да се бе превърнало в загиваща професия още миналата година. Изчезналите чакали, в преследване на които бях прекарал дните си, не представляваха днес опасност за обществото.
Само че официалните трансплантати, осигурени от Закона за замразяването, бяха на свършване. И взе да става нещо странно. От закъсали превозни средства, от блокове с апартаменти за самотници, от навалици по плъзгащите се пътеки започнаха да изчезват хора.
Земята искаше да върне органоборсаджиите.
Не, не беше точно така. Да го кажем по друг начин: достатъчно граждани искаха да удължат живота си, независимо на каква цена…
Ако Анубис беше жив, сигурно би се замислил дали да не се заеме отново със стария си занаят.
Проблемът бе, че щеше да му е необходима подкрепа. Когато Анубис се бе оттеглил, Лорън беше взел под свой контрол медицинските му заведения. А в крайна сметка ние ги разкрихме и унищожихме. На Анубис щеше да му се наложи да започне отначало.
Ако приемеха втория Закон за замразяването, Левитикъс Хейл щеше да се превърне в резервни части. Колко ли щяха да наследят Шарлот и Холдън Чеймбърс?