— Котката? — въпросително прошепна той.
Кати-Бри попипа ониксовата статуетка и колебливо погледна към оградата на Баенре.
— Когато се прехвърлим от другата страна — реши тя, макар че нямаше никаква представа как убиецът смята да прескочи на пръв поглед непреодолимата ограда, чиито нишки бяха по-дебели от ръката й.
Ентрери кимна в знак на съгласие, после извади кадифената паякова маска и я надяна на лицето си. Младата жена потръпна отвратено, когато главата му доби гротескния вид на разкривен, черен паяк.
— Ще го кажа само веднъж — спря строг поглед върху нея убиецът. — Знам, че си милостива (макар да не го разбирам), но в царството на Мрачните няма място за жал. Хич не си и помисляй да раняваш или да поваляш в безсъзнание противниците, които се изпречат на пътя ни. Убивай всеки, когото срещнем!
Кати-Бри не си направи труда да отговори, ала ако Ентрери можеше да усети огъня, който бушуваше в гърдите й, щеше да разбере, че напразно се тревожи.
Даде знак да го последва и започна да се прокрадва към оградата, използвайки гъстите сенки за прикритие. Когато достигна първите нишки, предпазливо ги докосна с върховете на пръстите си, за да е сигурен, че няма да залепнат, после даде знак на Кати-Бри да се качи на гърба му.
— Внимавай да не се допреш до оградата — предупреди я той. — Иначе ще си изгубиш крака или ръката.
Младата жена боязливо обви ръце около гърдите му, една над рамото, другата — под мишницата му, и здраво се улови за него.
Ентрери не беше едър, едва двадесетина килограма по-тежък от нея, ала мускулите му, закалени в безброй битки, бяха като от желязо, и той с лекота започна да се катери нагоре, като гледаше да се държи колкото се може по-надалече от опасните нишки, за да предпази ръцете й. Най-трудно им беше на върха и то особено, когато палачът забеляза двама войни да се приближават, възседнали гущери.
— Не мърдай — прошепна той и запълзя по тесния ръб на оградата, към прикритието на близката сталагмитна колона.
Ако в двора беше тъмно, двамата със сигурност щяха да бъдат заловени — топлите очертания на телата им щяха да изпъкнат прекалено отчетливо на фона на хладната скала. Само че магическите огньове и фенерите горяха и светлината, която разпръскваха, правеше инфрачервеното зрение ненужно. Войниците минаха на не повече от четири метра от двамата натрапници, ала Артемис Ентрери, прекарал целия си живот в най-черните сенки, бе толкова опитен, че те дори не забелязаха странната издатина в доскоро гладкия сталагмит.
Когато стражите отминаха, палачът се изправи върху оградата и се изви настрани, за да може Кати-Бри да се улови за могилата. Възнамеряваше само да си почине за миг-два, ала младата жена нямаше търпение час по-скоро да продължат и най-неочаквано го пусна. Успя да се прехвърли върху скалата и се заспуска надолу, като ту търсеше пукнатини, за които да се залови, ту се плъзгаше по гладкия камък. Най-сетне тупна на земята и се претърколи, за да смекчи удара.
Ентрери нямаше друг избор и също слезе при нея. В мига, в който усети твърда почва под краката си, той свали кадифената маска от лицето си и я изгледа свирепо, убеден, че е прибързала.
Без ни най-малко да се притесни, Кати-Бри само сви устни и беззвучно произнесе:
— Накъде?
Палачът стисна медальона на лейди Алустриел в джоба си и започна да се обръща във всички посоки, докато не усети магическата топлина да сгрява пръстите му. Точно както предполагаше — Дризт се намираше в голямата могила, най-добре охраняваното място в целия дом.
Единственото, което им оставаше сега, бе да се надяват, че повечето от елитните войници на Баенре присъстват на церемонията.
Да прекосят двора не беше особено трудно — наоколо почти нямаше стражи, сенките бяха гъсти и непрогледни, а многогласните напеви, които долитаха откъм светилището, заглушаваха всеки друг шум. Нямаше род, който би рискувал да предизвика гнева на Кралицата на паяците, като извърши нападение по време на толкова величествен ритуал в нейна чест и тъй като единствената опасност за Баенре можеше да дойде от някой друг дом, охраната в двора бе сведена, до минимум.
— Тук е — прошепна Ентрери, когато, плътно долепени до стената, двамата достигнаха входа на гигантската свещена могила.
Много внимателно той докосна вратата, мъчейки се да открие някакъв капан, макар да знаеше, че ако има такъв, той ще е магически и когато го намери, ще избухне в лицето му, преди да успее да направи каквото и да било. За негова изненада, по гладката повърхност на камъка изведнъж плъзна тънка пукнатина, която бързо се разшири и разкри тесен коридор, облян в мътна светлина.