Когато Кати-Бри влезе в килията ми в дома на Баенре, когато очите ми, макар и замъглени от болката, отново съзряха красивите, измамно крехки черти, едва тогава прогледнах за истината. До този миг аз сам не разбирах истинската причина, накарала ме да си тръгна от Митрил Хол; прекалено погълнат от мъката си, дори не осъзнавах как примирението бавно, но сигурно пълзи към сърцето ми. Не смелостта ме отведе обратно в дебрите на Подземния мрак, а отчаяното чувство, че вече нямам какво да губя. Не си бях позволил да скърбя за Уолфгар и сега тази пустота изпиваше волята ми и вярата, че нещата някога ще се оправят.
Смелият никога не губи надежда.
Когато ми се притече на помощ, Артемис Ентрери също бе тласкан не от смелост, а от отчаяние. Оставането му в Мензоберанзан го обричаше на сигурна смърт и той знаеше това, единственото му спасение бях аз. Ентрери не беше смел, а само пресметлив и находчив.
Когато напусна дома си и се втурна по следите на глупавия си елфически приятел, Кати-Бри бе превъзмогнала скръбта си по Уолфгар. Тя бе плакала за него, беше страдала и вече не робуваше на тъгата. Не болката, а верността я накара да се впусне след мен. Тя можеше да изгуби всичко и въпреки това го заложи на карта и слезе в недрата на земята, за да помогне на другаря си.
Ето за това си мислех, когато срещнах погледа й там долу, в тъмницата на Баенре и като че ли едва тогава напълно проумях смисъла на думата „смелост“.
И за първи път след смъртта на Уолфгар се почувствах окрилен. До този миг се биех яростно и безмилостно, отново се бях превърнал в първичния ловец, който някога бродеше сам из Подземния мрак. Всичко това свърши, когато спрях очи върху нежното лице на Кати-Бри. Войнът надви ловеца, а с него си отидоха и чувството за безнадеждност, и мрачното примирение; отхвърлих убеждението, че всичко ще се оправи, когато Баенре получат онова, което желаят — сърцето ми, за да го принесат в жертва на Лолт.
В онази тъмница лековитите отвари на Мрачните върнаха живота в смазаното ми тяло, а Кати-Бри, изпълнена с мрачна решителност, вля нови сили и упование в сърцето ми. Тогава обещах пред себе си, че ще се съпротивлявам; заклех се да превъзмогна трудностите и да победя.
Когато видях Кати-Бри, си спомних колко много мога да загубя.
Глава 23
Дък-Так
Посегна към колчана и светкавично вдигна лъка пред себе си, в обречен опит да се предпази от зеленикавата слуз, която изригна от върха на пръчката и я обля от глава до пети.
Изведнъж ръката, с която стискаше Таулмарил, се изви назад, а тялото й политна към стената. Десницата беше прикована към гърдите, лявата ръка — към бедрото, краката не помръдваха. Дори не можеше да падне от стената!
Опита се да извика, ала устата не я слушаше, едното й око също не искаше да се отвори. За щастие поне можеше да диша и дори успя да повдигне другия си клепач едва-едва и да види какво става.
Стиснал оръжията си в ръце, Ентрери се обърна в мига, в който трите жени влязоха в стаята.
Две от тях държаха арбалети в ръце и той побърза да се отдръпне встрани, после се претърколи и се хвърли напред, сякаш се канеше да скочи върху нападателките си. Вместо това обаче вдигна сабя и се сниши.
В мига, в който убиецът завърши маневрата си, двата арбалета изщракаха зловещо. Първата стрела го улучи в рамото и спря устрема му. Черни снопове електрически искри полетяха във въздуха, опариха го и запратиха тялото му назад.
Втората стрела се заби в корема му и макар самият удар да не бе особено болезнен, електрическият взрив, който последва, бе толкова мощен, че го повали на земята, в краката на Кати-Бри. Сабята отхвръкна от ръката му и замалко не прониза безпомощното момиче.
За щастие камата все още бе у него и той се накани да я хвърли срещу някоя от нападателките си. Опита да се прицели и очите му се разшириха от изумление, когато видя как пръстите му потръпват конвулсивно, докато изумрудената дръжка бавно се изплъзва между тях. Искаше да я спре, ала мускулите не го слушаха — треперещата му ръка не успя да я удържи и камата издрънча на пода.
Артемис Ентрери лежеше в краката на Кати-Бри, уплашен и объркан. За първи път в живота си не можеше да накара каленото си тяло да му се подчини.