— О, глупецо! — ликуващо възкликна Вендес. — Наистина ми се иска да видя как се биеш… особено като знам колко много Дантраг копнее да те убие!
Нещо в тона го накара да се запита кого ли Дък-Так би желала да види като победител в един такъв двубой. Сега обаче не бе най-подходящият момент да се опитва да проумее вечните интриги в това царство на хаоса, не и докато мечовете на двете жени заплашително свистяха край лицето му.
Вендес изостави Общия език и нареди на двете си придружителки да не жалят изменника, но все пак да не го убиват.
Дризт рязко се завъртя, бясно размахал оръжията си — смъртоносно витло, покосяващо всичко, изпречило се на пътя му. Мълниеносното движение свърши така внезапно, както беше започнало, и един от ятаганите се стрелна към жената вляво. Добре премерен удар… ала спрян с лекота от превъзходните доспехи, които тя носеше и с каквито самият той не разполагаше.
Факт, който му бе припомнен малко по-късно, когато усети как мечът на другата жена се врязва в кожата му. Скиталецът се извърна и с един светкавичен замах успя да отбие острието, преди да го бе наранило сериозно.
Движенията му бяха толкова тромави и очевидни, че му оставаше само да се надява Вендес да е прекалено погълната от битката на Дризт с придружителките й. Някак си успя да измъкне паешката маска от кесията си и протегна ръка към колана на Кати-Бри.
Пръстите му обаче трепереха така силно, че не можа да се задържи и рухна на земята.
Вендес му хвърли развеселен поглед, изсмя се злорадо и отново насочи вниманието си към битката, без дори да забележи маската.
Полуоблегнат на стената, Ентрери с мъка си поемаше дъх, опитвайки се да превъзмогне сковаващото елфическо заклинание, ала всичките му усилия бяха напразни — мускулите му продължаваха да потръпват неконтролируемо.
Мечовете го връхлитаха от всички посоки. Единият го одраска и по бузата му се проточи грозна кървава резка. Противничките му бяха прекалено опитни, биеха се в пълен синхрон и много скоро Дризт беше притиснат в ъгъла, без почти никакво място, където да развърти ятаганите си. При все това, той се отбраняваше с такава жар и умение, че Вендес не можа да се въздържи и одобрително изръкопляска на впечатляващите му, макар и обречени усилия.
Положението му бе наистина отчайващо. Без ризница, която да го пази, и все още слаб, въпреки изцелителната отвара, скиталецът трудно можеше да се пребори с толкова умели противници.
Единият меч се спусна надолу и той го прескочи. Другият долетя от обратната страна, ала Дризт, все още във въздуха, за да избегне първото острие, успя да го отбие със Сиянието. Последваха още два удара, които той ловко отклони с втория си ятаган.
Елфическите мечове свистяха безспир и скиталецът, прекалено зает да се защитава, не смогваше сам да се хвърли в атака.
Отскачаше и се привеждаше, размахваше ятаганите си във всички посоки и някак съумяваше да се опази от по-сериозни наранявания, ала драскотините, които получаваше от време на време, ставаха все повече и повече и започваха да си казват думата.
За миг погледът му се спря на Кати-Бри и очите му потъмняха от отчаяние при мисълта за мрачната съдба, надвиснала над нея.
Ентрери продължаваше да упорства в усилието си, но най-сетне рухна омаломощен — не можеше да надвие заклинанието, което го държеше в плен.
Само че той не би оцелял из опасните калимпортски улици, не би покорил подземния свят в далечния южен град, ако толкова лесно приемаше поражението. Тялото му почти не го слушаше, значи бе време да измисли нов план.
Впрегна цялата си останала сила и вдигна ръка. Дори не се опита да се залови (знаеше, че е прекалено немощен, за да го стори), просто опря пръсти о слизестото вещество около тялото на Кати-Бри.
Ала това му бе повече от достатъчно.
Използвайки залепналата си ръка като опора, той успя да се понадигне.
Безпомощна, изгубила всякаква надежда да се спаси, Кати-Бри го наблюдаваше с недоумение и дори се сви уплашено и опита да се отдръпне (разбира се, не можа да помръдне и на сантиметър), когато свободната му ръка се вдигна към лицето й.
Само че Ентрери държеше не изумрудената кама, а паешката маска и когато се зае да я нахлузи на главата й, младата жена най-после се досети какво си е наумил. В началото му беше доста трудно, ала зеленикавата слуз бързо започна да се топи, победена от мощта на магическия предмет.