Ентрери яростно сграбчи въжето, мъчейки се да му помогне. В мига, в който ръцете на скиталеца стиснаха ръба на моста, палачът го издърпа до себе си, после взе въжето и се вгледа в него с мрачно изражение — как, в името на Деветте пъкъла, щеше да го закачи за другата пътека без куката? По лицето на убиеца се изписа непоколебима решимост и като направи неголям клуп в края му, той се огледа наоколо.
Дризт тъкмо се канеше да се изправи, когато мощен взрив разтърси пътеката. Кати-Бри се олюля, под краката й зейна голяма пукнатина; скиталецът политна през ръба и отново увисна над бездната.
Чу се изщракване на арбалети и една стреличка отскочи от камъка на сантиметри от лицето на Дризт. Друга се заби в ботуша му, но за щастие не успя да го нарани. Миг по-късно тялото му беше обхванато от високи алени пламъци, които не му причиняваха болка, но го превръщаха в лесна мишена.
Дризт сведе поглед надолу и призова облак магически мрак между себе си и приближаващите елфи. После се изкатери обратно върху моста и завари Кати-Бри да обсипва със стрели войниците, които прииждаха зад гърба им, докато Ентрери придърпваше въжето към себе си, без да спира да проклина.
— Няма къде да го закача — изръмжа той и на Дризт не му беше никак трудно да се досети какво означава това: враговете им неумолимо ги обкръжаваха, мостът бавно се пропукваше под краката им, а сякаш за да стане всичко напълно безнадеждно, Гуенивар дотича при тях — пътят напред също беше отрязан.
— Няма да се предадем! — прошепна Кати-Бри и в очите й пламна мрачна решителност.
Изпрати поредната си стрела към задаващите се войници и се хвърли по лице на моста. От облака, който още се рееше под него, се показа протегната напред пръчка, после се появи и самият магьосник.
Среброперата стрела се удари право в пръчката, разцепи я надве и прониза рамото на елфа. Той извика, повече от ужас, отколкото от болка, и сведе очи към вече безполезното си оръжие — прекрасно знаеше какъв мощен взрив на магическа енергия ще последва. С типична за расата си вярност, той го хвърли в мрака под себе си… там, където се намираха другарите му, после побърза да се отдръпне от пътя на невидимите огнени кълба, които изригнаха от счупената пръчка. Предсмъртните викове на събратята му отекнаха над бездната, после бавно заглъхнаха.
Заклинателят дори не успя да се зарадва, че се е отървал толкова леко, преди в гръбнака му да се забие сребърна стрела и да угаси светлината в очите му. Сложила край на тази опасност, Кати-Бри веднага скочи на крака и отново се зае да обстрелва приближаващия се по пътеката отряд. Нито арбалетите, нито копията им можеха да я достигнат, ала тя бе сигурна, че замислят нещо.
Гуенивар не бе обикновена пантера и интелигентността й значително надвишаваше тази на сестрите й от Материалната равнина. Веднага щом се върна при тримата си спътници, тя се досети какво се бяха опитали да направят, разбра и как се бяха провалили. Вярното животно бе тежко ранено, от тялото му стърчаха цяла дузина отровни стрелички, ала желанието да помогне на любимия си господар заглушаваше болката и потискаше всяка друга мисъл.
Ентрери не можа да сдържи ужасения си вик, когато котката най-неочаквано се хвърли към него и изтръгна въжето от ръката му. Накани се да извади оръжие, за да се защити, ала Гуенивар се закова на място (при което и Дризт, и палачът политнаха назад, повлечени от устрема), обърна се надясно и скочи.
С лекота достигна моста под дупката на тавана, но не успя да спре и увисна от другата му страна, все така вкопчена във въжето.
Много по-разтревожен за приятелката си, отколкото за самия себе си, Дризт се втурна по опънатото въже, макар да знаеше, че то всеки миг може да се изплъзне от зъбите на Гуенивар и да го запрати в бездната.
Ентрери дръпна Кати-Бри и й даде знак да последва скиталеца.
— Не мога да ходя по въже! — възпротиви се тя с разширени от ужас очи.
— Научи се тогава! — сопна се убиецът и я бутна толкова грубо, че замалко не я събори от моста.
Разтреперана, младата жена постави единия си крак върху въжето и опита да се закрепи, но бързо се отказа и се дръпна назад.
Ентрери я отмести настрани и скочи върху своеобразната пътека.
— Задържай ги с лъка си — нареди той. — И бъди готова да развържеш въжето, когато ти кажа!
И преди Кати-Бри да успее да го попита каквото й да било, палачът се втурна напред с такава лекота, сякаш все още се намираше върху моста. Не й оставаше друго, освен да започне да обстрелва прииждащите неприятели — както тези зад тях, така и другите, които преследваха Гуенивар.