Въпреки че мисълта за мрачния път, който предстои, не я напускаше нито за миг, Кати-Бри не можа да сдържи усмивката си. Вече разбираше защо Дризт толкова често напускаше Митрил Хол и идваше тук. Дори не бе подозирала, че светът може да е толкова различен и прекрасен.
Водена от моментен порив, тя сви в една тъмна, ала искряща от чистота уличка, извади ониксовата статуетка и я постави върху калдъръма в краката си.
— Ела, Гуенивар — тихичко прошепна тя.
Не знаеше дали Дризт някога е водил пантерата в Града на сребърната луна или не, не бе сигурна дали не нарушава някой закон, ала твърдо вярваше, че Гуенивар също заслужава да види това изумително място, а и някак си имаше чувството, че тук е свободна да върши онова, което сърцето й нашепва.
Сивкава мъгла обви черната статуетка, завихри се и постепенно започна да придобива форма. Огромната, тристакилограмова котка, която стигаше почти до гърдите, застана пред нея и се огледа наоколо, опитвайки се да разбере къде се намира.
— В Града на сребърната луна сме, Гуен — прошепна Кати-Бри.
Катраненочерната пантера разтърси глава, сякаш току-що се бе събудила и тихичко изръмжа.
— Стой близо до мен — каза младата жена. — Не съм сигурна дали имаш право да бъдеш тук или не, но мисля, че трябва да видиш това място.
Двете излязоха от тъмната уличка рамо до рамо.
— Била ли си тук и друг път? — попита Кати-Бри. — Търся лейди Алустриел, имаш ли представа къде мога да я открия?
Гуенивар гальовно се отърка в ръката й, после леко ускори крачка — очевидно знаеше къде отива. Младата жена тръгна след нея. Не един и двама минувачи се обърнаха, за да изгледат странната двойка — измърсеното от дългия път момиче и необичайната му спътница, ала в очите им нямаше и следа от враждебност, просто дружелюбно любопитство. Никой не се разпищя, нито пък побягна ужасено.
Когато свиха в поредната пряка, Гуенивар замалко не се блъсна в двама елфи, които си говореха на ъгъла. Те инстинктивно отскочиха и започнаха да местят поглед от пантерата към младата жена, която вървеше с нея, и обратно.
— Каква красота! — възкликна единият с мелодичния си глас.
— Невероятно наистина! — съгласи се другарят му. — Може ли? — обърна се той към Кати-Бри и предпазливо посегна към Гуенивар.
Защо пък не, каза си младата жена и кимна.
Лицето на непознатия елф блажено засия, когато пръстите му погалиха мускулестия врат на пантерата. С усмивка, която стигаше чак до ушите му, той се обърна към своя колебаещ се другар.
— О, нека я купим! — развълнувано възкликна той.
Лицето на Кати-Бри помръкна, Гуенивар присви уши назад и нададе рев, който отекна из целия град.
Младата жена и преди бе чувала, че елфите се славят с бързината си, ала тези двамата изчезнаха още преди тя да успее да им обясни къде грешат.
— Гуенивар! — строго прошепна тя.
Напрегнатото тяло на пантерата се отпусна, тя се изправи и като постави предните си лапи върху раменете на младата жена, нежно потърка муцуна в лицето й. Кати-Бри, прекалено погълната от усилието да се задържи на крака, доста се измъчи, преди да я убеди, че извинението се приема.
Продължиха напред, съпроводени от любопитни погледи и приглушен шепот, но този път не бяха един и двама онези, които щом ги видеха да се задават, бързаха да преминат на отсрещната страна на улицата. Бяха привлекли твърде много внимание, каза си Кати-Бри и започна да се упреква, задето бе повикала Гуенивар. Искаше й се да я отпрати обратно в Звездната равнина, ала не можеше да го стори, без да предизвика още по-силен интерес.
Погълната от подобни мисли, тя изобщо не се изненада, когато малко по-късно на пътя се изпречиха група войни, облечени в новите сребристосини униформи на градската стража.
— Пантерата е с теб, нали? — попита един от тях.
— Това е Гуенивар — отвърна младата жена. — А аз съм Кати-Бри, дъщерята на Бруенор Бойния чук, осми крал на Митрил Хол.
Мъжът, който я бе заговорил, кимна усмихнато и тя въздъхна с облекчение.
— Наистина е котката на Мрачния! — подхвърли друг войн, после се изчерви и сведе поглед, засрамен, задето се бе намесил без позволението на командира си.
— Да, Гуен е приятелка на Дризт До’Урден — потвърди Кати-Бри. — А той тук ли е? — не можа да се сдържи тя, макар че предпочиташе да зададе въпроса на самата лейди Алустриел, която със сигурност щеше да знае повече.