— Имам приятел, който се нуждае от мен — ледено проговори тя, — така че ще бъде най-добре за всички ни, ако ме пуснеш да изляза.
След години, когато се връщаше към този миг, Кати-Бри не можеше да повярва, че се бе осмелила да заплаши самата лейди Алустриел, която се славеше като една от най-могъщите магьосници в целия Север!
Ала в този миг пламенната млада жена наистина бе готова на всичко, за да излезе.
— Мога да ти помогна — предложи очевидно притеснената Алустриел. — Ала първо трябва да ми кажеш какво се е случило.
— Дризт няма време — изръмжа Кати-Бри и отново задърпа магически заключената врата, после стовари юмрука си върху здравото дърво и хвърли яростен поглед на Алустриел, която бе станала и сега бавно се приближаваше към нея.
Гуенивар все така лежеше на дивана, но бе вдигнала глава и напрегнато наблюдаваше какво става.
— Трябва да го открия! — упорстваше Кати-Бри.
— И къде смяташ да го търсиш? — кротко попита Алустриел.
Простичкият въпрос сякаш стопи целия гняв на младата жена. Къде наистина? Та тя не знаеше дори откъде да започне! Внезапно се почувства ужасно безпомощна, както си стоеше там, в един замък, където не й бе мястото. Безпомощна и глупава, и обзета от отчаяно желание да се върне у дома, при баща си и скъпите си приятели, при Уолфгар и Дризт, при времето, когато всичко беше наред… преди мрачните елфи да са дошли в Митрил Хол.
Глава 6
Знак свише
На следващата сутрин Кати-Бри се събуди в пухено легло. Намираше се в разкошна стая с меки тапицирани стени и дантелени завеси, през които лъчите на слънцето нежно галеха лицето й.
Не бе свикнала с подобни места и предишната вечер дори бе отказала предложената вана, макар лейди Алустриел да бе обещала, че екзотичните масла и благоуханните сапуни ще прогонят умората от пътя и ще я освежат. За Кати-Бри, възпитана като истинска джуджешка дъщеря, това си беше глезотия и даже още по-лошо — проява на слабост. Тя се къпеше често, но винаги в студените води на планински ручеи и никога не използваше екзотични масла от далечни земи. Дризт бе разказвал, че мрачните му събратя са в състояние да следват враговете си в продължение на дълги мили, без да ги води нищо друго, освен миризмата им, та й се бе сторило доста глупаво да си вземе ароматна вана и сама да улесни враговете си.
Ала тази сутрин, докато се наслаждаваше на игривите слънчеви лъчи и сънливо наблюдаваше облаците пара, които се издигаха над ваната, Кати-Бри започна да се пита дали все пак не си струва да приеме.
— Наистина си упорита! — тихичко се засмя тя, досетила се, че именно магическите умения на лейди Алустриел бяха накарали водата да забълбука така примамливо.
Спря поглед върху красивите шишенца и се замисли за дългия, прашен път, който й предстои… път, от който може би никога нямаше да се завърне. Нещо се пробуди у нея, някакво непознато желание да се поглези поне веднъж и преди калената по джуджешки воля да успее да вземе връх, тя се съблече и седна в горещата вана.
В началото час по час поглеждаше към вратата, ала постепенно се отпусна и като прогони всякакви мисли от главата си, се остави на меката, благоуханна прегръдка на гъстата пяна.
— Казах ти. — Неочакваният глас извади Кати-Бри от приятния унес.
Тя рязко се надигна, но после побърза отново да се потопи във водата засрамено, когато видя, че зад рамото на лейди Алустриел наднича беловласо джудже, облечено в дълги копринени одежди.
— В Митрил Хол имаме обичай да чукаме, преди да влезем някъде — отбеляза Кати-Бри, когато успя да възвърне част от достойнството си.
— Почуках — отвърна Сребърната лейди, — ала ти бе прекалено погълната от топлата вана.
Момичето отметна мократа коса от лицето си, при което цялата й буза се покри със сапунена пяна. Първо реши да не обръща внимание, ала бързо се отказа и гневно я избърса.
Алустриел се поусмихна, но не каза нищо.
— Можеш да си вървиш! — сопна се Кати-Бри на величествената господарка на Града на сребърната луна.
— Дризт наистина е тръгнал към Мензоберанзан — спокойно каза Алустриел и младата жена рязко се наведе напред, забравила всичко останало при тази важна новина. — Тази нощ дълго бродих из света на мъртвите — продължи Алустриел. — Отговорите на не един и два въпроса се крият там. Поел е на север от Града на сребърната луна, прекосил е Лунолес и се е отправил към планините, които заобикалят Прохода на мъртвите орки.